ИЗКУСТВО

Вратата не затворих - още зее -
фалшива дупка - бездна във пейзажа.
Не влезе прах, ни радиация през нея,
а вятърът се чуди кой я пази.

Срещу върха, до пропаст, под капани
дори не скръцваше една фалшива нота.
Държеше се на яките си панти -
почти метафора на Пенелопа.

Не си разбираше от занаята -
по празници се караше с резето.
Пространството от нея до стената
превърна в някакъв затвор отвесен.

Широкият отвор - вълшебен спектър,
нагледа се на разни чудесии -
принцеси със бради, орли с подметки,
глигани със криле, човеци сини,

железни панделки над звездно блато,
капан разправяше какво е свободата,
виелица взривяваше стъклата
със нежни думи: Нека да е лято.

Препъваха се разни силуети
върху картон, дърво, платно, стъкло и слюда.
Размазани бои и земетръси - ето
вратата, господи, така и не помръдна.

Икона дървена? Не! - Врата на къща!
Отворена, тя не всеки пуска.
Когато искат, могат да я лъжат,
които искат, могат да се връщат,

но там, до прага. После е магия.
До фокусници хитреци заспиват -
търкалят се, изчезват - орисия.
Но влезлите са страшно беззащитни.

© Йордан Ганчовски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.01.2006, № 1 (74)