ИЗ ЦИКЪЛА "ХОРЪТ НА ХОРМОНИТЕ"

Изпратихме със теб деня и влака,
докато пиех бира и те чаках.

Със тях замина и един от теб обречен -
и тримата локомотивът ги отвлече.

Попитах те - защо ли го изпращаш,
а ти пошушна ми в бюфета да те чакам.

Прерязахме луминесцентните артерии
със сенките си - два тризъби гребена.

Нощта затворихме в една бетонна клетка
деляха ни гърдите ти - пияни лебеди.

И двамата не пуснахме деня да влезе -
излъгахме, че сбъркал е адреса.

Отдолу тропаше градът с трамвайни чехли,
а ние бяхме неговото нереално ехо.

Изтече бавно пресушената взаимност
като снега през дланите на зимата.

Бучеше мивката - таванска Ниагара -
там беше ти, а аз кафето правех.

И пак се сгушихме с библейските си дрешки,
по-лицемерни от камшика на Андрешко.

© Йордан Ганчовски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.11.2003, № 11 (48)