Илияна Тотева

web

Последните две години бележат значителни и осезателни промени в сферата на обучението по български език и литература, които са обясними както с приемането на държавните образователни изисквания и с въвеждането на задължителните зрелостни изпити, така и с модерната ориентация на образователната ни система. Като най-важен и съзнателно търсен резултат в тази стратегическа област е развиването на комуникативните умения и изобщо комуникативността на учениците, разбирана като комплексно и глобално понятие. Порочната практика да се подценяват работата по български език (нещо повече - тя въобще да отсъства) и постижимите именно чрез нея компетентности и да се пренасят по принуда единствено върху обучението по литература доведе до сериозен дисбаланс между цели и постижения, до печални резултати. Те не бяха нито изненадващи, нито неочаквани за преподавателите (и изобщо за ангажираните, работещите в системата на образованието ни), които всекидневно се сблъскваха с все по-откровената неграмотност на своите възпитаници.

Адекватната промяна на учебните програми - като най-вярна и кардинална стъпка за решаване на проблемите, е отговорен процес, безусловно нуждаещ се от време и основания, доказани от образователната практика. Но най-яркият (и болезнен) аргумент в тази посока се оказа проведената през месец май миналата година пробна матура. Като обект на задълбочени аналитични процедури литературноинтерпретативните съчинения на днешните зрелостници доказаха непригодността и неефективността на съществуващата организация на обучението по български език и литература. Очевидно е, че причините за неудоволетворителното представяне са комплексни и многопосочни и че оценяването им е предмет на работата в близко бъдеще на експертите. По-важното е, че образователната система бързо реагира на създалата се ситуация.

Към днешна дата обучението по български език за учениците от гимназиалната степен е реабилитирано като същностна и неразделна част от учебното съдържание и подготовка, което е гарантирано чрез увеличаването на предвидените часове в училище, от наличието на ясно регламентиращи образователния процес учебни програми и помагала.

Учебникът по български език за 12. клас на издателство „Просвета“ с автори гл. ас. д-р Татяна Ангелова, доц. д-р Петя Костадинова и Анета Кичукова съответства на легитимните образователни цели и програма и покрива нормативите за задължителна подготовка. Обхванати са всички съдържателни ядра, теми и основни понятия, формулирани в държавните образователни изисквания за последния гимназиален клас. Предвиденото учебно съдържание надгражда и паралелно с това обобщава социокултурната и езиковата компетентност на зрелостниците и така ги подготвя за предстоящата им личностна реализация - интегрирането им в гражданското общество. Очевиден е стремежът на авторския колектив да поднесе сериозното и на места „тежко“ научно съдържание разбираемо и в разумен „нераздут“ обем, без това да влияе негативно на функционалността на помагалото. Тъкмо обратното - всеки учител, работещ в 12. клас, се надпреварва с времето и затова иначе второстепенният проблем за „дебелината“ на учебника се превръща в значим и съществен, така че в този смисъл краткостта и стегнатостта на учебниковото изложение са своеобразен колегиален реверанс.

Композицията на урочните статии, стратегията на поднасянето на учебното съдържание и стилът са аналогични на вече известните учебници на същото издателство за 8., 9., 10. и 11. клас. Тази повторяемост и познатост рефлектират положително върху работата както на преподавателите, така и на учениците, защото се създава своеобразен алгоритъм на занятията по български език, осъществен най-малкото чрез постоянните рубрики и еднаквия графичен дизайн. Практическата работа в часовете доказва, че такъв подход подпомага систематизацията на знанията на дванадесетокласниците като един от съзнателно търсените ефекти на обучението в последната година на гимназиалния курс.

Учебното съдържание на помагалото е организирано в пет тематични блока. Началният раздел е предназначен да актуализира познавателния и комуникативноречевия опит от предходната година. Лаконично са припомнени социокултурните сфери, в които протича речевото общуване, правилата и стратегиите на комуникацията. Така се осъществяват постъпателност, непрекъснатост и приемственост на процеса на изграждане на компетентностите на учениците. Преговорът завършва с комплекс от седем задачи - подходяща проверка на входното ниво на учениците.

Новото учебно съдържание е обхванато в три тематични ядра. Първото доразвива социокултурната компетентност на учениците. Състои се от две урочни статиии: „Речево общуване. Речево поведение“ и „Речево поведение и текст“. Въведени и изяснени са същността на фундаменталното понятие дискурс, проявленията му в писмената и устната реч, взаимоотношението дискурс - текст. Второто тематично ядро обогатява езиковата компетентност, разкрива същността на понятието езиков знак, представя езика като динамична макроструктура, в която си взаимодействат единици от различни езикови равнища. Урочните единици са: „Езиковият знак: същност и видове“ и „Езикови единици и езикови правила“. Последният раздел има ясно изразен практико-приложен характер, поради което е най-атрактивен и предполага максимална ангажираност и активност от страна на ученическата аудитория. В него са предложени пет урочни статии. Обучението е насочено към развиване на умения за създаване на текстове документи за продължаване на образованието и за постъпване на работа. Изучават се принципите и спецификите на текстоизграждане на: състезателно съчинение есе, литературноинтерпретативно съчинение, заявление за постъпване на работа и автобиография. В областта на устното речево общуване се работи върху изграждане на комуникативни умения за създаване на публично изказване със свободна аргументация и върху стратегии на речевото поведение при интервю за постъпване на работа. Като глобален резултат на дванадесетгодишния образователен цикъл по български език социокултурната и езиковата компетентност на зрелостниците се възприемат като необходима предпоставка за предстоящата лична реализация, за постигане на социален престиж.

Постоянните рубрики „Лингвистична информация“, „Речеви дейности“ и „Общуването и интернет“, присъстващи във всяка урочна статия, налагат специфичен ритъм на учебния процес, подсказват подредеността на урочните ситуации, улесняват възприемането на информацията. Тази структура не отнема правото на свободния избор на всеки преподавател да композира по друг начин урока, да търси нови и оригинални методически решения.

Подбраните откъси от представителни текстове, които „отключват“ всяка статия, недвусмислено открояват основните смислови акценти на поднасяната информация. Образователните цели и очакваните постижения са точно дефинирани. Езикът на учебното помагало е съобразен с качествата точност, правилност, яснота и е в съответствие с книжовните норми. Практиката доказва, че дванадесетокласниците не срещат затруднения в това отношение. Повече усилия, време и практически занимания са необходими единствено за осмислянето на понятието дискурс, което е предвидено в държавните образователни изисквания. Реакцията на ученическата аудитория показва предпочитания към синонимното речево поведение, въпреки че терминът дискурс е познат от работата в часовете по литература още от 11. клас, когато се гради полезният навик да се борави самостоятелно с представителни критически текстове, за да се конспектират или да се конструират резюмета. Ключовите понятия в урочните теми са точно дефинирани, изясняването на същността им е адекватно на възрастовите особености на аудиторията и нейния познавателен и комуникативноречев опит, а графиката на представянето им улеснява в голяма степен тяхното овладяване.

Онагледяването на теоретичните тези преодолява успешно тяхната абстрактност. В това отношение много полезна се оказва приложената в учебното помагало схема, а нейният позитивен обучаващ ефект е в динамиката на отделни компоненти. Нейните модификации във всяка урочна единица следват логиката на постъпателното въвеждане на различните комуникативни акпекти, на основните понятия, предмет на конкретната разработка. Другият важен резултат, който се постига при целенасочената и системна работа с тази схема, е осмислянето на феноменалността на комуникацията, разбирана като сложен процес, състоящ се от много компоненти.

Към всеки раздел е подготвен и предложен комплекс от задачи за проверка и самопроверка на езиковата подготовка, който допринася за затвърдяването и обобщаването на знанията. Това дава отлична възможност да се тестват степента на усвояване на учебното съдържание и постигнатостта на образователните цели, да се изгражда обратната връзка между ученици и учител, да се анализира и контролира нивото на успеваемост въз основа на конкретни емпирични данни. Ефективността на самостоятелната работа на учениците е подпомогната и от дадените правилни отговори в края на учебника. Авторите са предвидили и разработили годишен преговор, състоящ се от петнадесет задачи, с който естествено завършва цикълът на обучението по български език в 12. клас на средното училище.

В приложението в края на учебника са поместени текстове от различни жанрове, които могат да бъдат използвани пълноценно при текущата учебна работа. Подборката включва есета, представителни текстове - като публично изказване, както и образци на изучавани в 12. клас приложни текстове - автобиография и заявление за постъпване на работа. Възможност за пълноценна работа в съпоставителен режим се дава на преподаватели и ученици с публикуването на различни текстове по една тема. Има две примерни разработки на есе по темата „Как ще ги стигнем...“, три - на тема „Какво е за мен Обетованата земя?“. Публикуваните образци предполагат задълбочена изследователска и аналитична работа при сравняване на индивидуалните творчески решения и изпълнения, като се започне от уменията за композиране и се стигне до анализ на речевите стратегии и езиковата компетентност.

Много полезен е краткият справочник за правопис и пунктуация, поместен пак в приложението, който не само припомня позабравени през годините основни книжовни норми, но и посочва най-често допусканите грешки при прилагането им в практиката. Обемът на учебника на издателство „Просвета“ е съобразен с хорариума, предвиден за часовете по български език в последния гимназиален клас.

Особено предизвикателство в положителен смисъл за учителя представлява постоянната рубрика „Общуването и интернет“. Учениците с особено и разбираемо удоволствие работят върху включените в нея задачи, активността им като участници в учебния процес рязко се покачва - малко са изключенията в това отношение. Присъствието на подобна рубрика трябва да бъде адмирирано най-малко по две причини - авторите показват познаване, съобразяване и разбиране на психичните особености на ученическата аудитория и нейните приоритети, а обучението е ориентирано към премерена атрактивност и модерен, съвременен характер. Тук може да се открие и много полезна информация за завършващите - електронните адреси на Софийския университет и Министерството на образованието и науката, които започват да бъдат активно експлоатирани (с. 9). Истински оригинални находки в това отношение, защото бележат максимална резултативност, като улесняват възприемането на учебния материал и постигат образователните цели, са: зад. 9 на с. 14, зад. 7 на с. 21 и зад. 9 на с. 33.

За дванадесетокласниците посещенията в „чатрума“ са всекидневна практика, те отлично познават спецификата на виртуалното общуване. Въпросите, поставени в зад. 9 на с.14, систематизират добития комуникативен опит и осмислят по-задълбочено значението и важността на умението за идентификация на посещаващия „чата“, на необходимостта да се спазват стриктно определени ограничения от езиков и етичен характер, за да бъде избягната евентуална конфронтация, но най-вече на качествата правилност, уместност, диалогичност и учтивост на езиковите употреби. Анализът, провокиран от задачата, внася яснота и конкретност на иначе звучащото абстрактно ключово понятие комуникативни правила.

Много пълноценна е и работата върху изискванията на зад. 9 от с. 33 на същата рубрика. Тя дава възможност практически да се оценят полезността и удобството на електронния редактор, който може да бъде отзивчив помощник и да пести усилия, но не може да измести езиковата компетентност, разбирана като комплекс от умения. В контекста на задачата особена важност се придава на стиловата и смисловата уместност на речевата изява на личността.

В учебника по български език за 12. клас на издателство „Просвета“ е постигнат оптимален баланс между теоретични знания и упражнения за практическото им прилагане, защото се дава приоритет на практико-приложните учебни дейности. Авторите предлагат деветдесет и пет задачи, които притежават полифункционален характер. Чрез тях се провокират разнообразни методически решения в зависимост от конкретната урочна ситуация, която може и да не е планирана предварително, а да възникне спонтанно в учебния процес. Задачите са логически обвързани с поднесената лингвистична информация, степенувани са по сложност и трудност, а част от тях притежават развлекателно-занимателен характер.

Речевите дейности, конкретизирани и разгърнати в упражненията, „са съзвучни не само с конкретната програма за обучението по български език за 12. клас. Те са разнообразни и многопосочни: за тълкуване на текст, за текстоизграждане, за адекватен избор на езиковите средства по признаците „уместност“, „задължителност и свобода“ в разнородни социални сфери. Те са свързани с активна и непрестанна актуализация на материала по българска граматика от предишните години и дори от предишните степени на обучение, с интелектуалната провокация за неспирно търсене и откриване на връзките между отделните езиковедски дисциплини и накрая - с изграждане на устойчивата представа, че текстът е надстроечна езикова материя, органично свързала смисъла и функциите си със своята микроструктура. Същественото в конструирането на задачите за проверка е ангажираността в двустранната комуникация на урочния процес, безусловността за евристичната роля на преподавателя в практическата им реализация. Като цяло те са проверка за живата интелектуална и психологическа връзка между класа и педагога.

Задача 11 на с. 69 разчита на езиковия усет и артистичната рецепция на аудиторията. Функцията на текста се определя от неговите социолингвистични ориентири. Многоаспектността на стилистичния дискурс предполага и разнообразие по отношение на адресанта. Задачата разчита на будното професионално присъствие на учителя, който ориентира учениците към проявленията на текста по отношение на различните стилови регистри и сфери на употреба. Силно насочващи са подусловията на задачите. контекстуалната употреба на езиковите средства и тяхното взаимодействие пораждат внушението за жанровото разслоение на текста, а оттам следва и дискусионното напрежение на въпроса за смесването на жанровите маркери, както и за стиловата характеристика на предлагания откъс. Задачата настоява за непрекъсната връзка между езиковедските дисциплини - морфология, синтаксис, семантика, лексикология и стилистика. Към пародийната експликация на текста насочва още началният въпрос, защо авторът определя текста като инструкция (така например Алеко Константинов поставя подзаглавие на фейлетона си „Миш-маш“ Икономическа студия). Така функцията на текста се разкрива на няколко езикови равнища, демонстрира се пред учениците сложното движение между езиков смисъл и художествена рецепция, между граматика и прагматика. Подобна задача би могла да отнеме цял учебен час, но тя разчита особено на творческата стратегия на педагога, на широкомащабния му професионализъм, на задълбочената му научна подготовка и богатия му социален опит.

Задача 14 на с. 69 активира мисленето на учениците по отношение на различни правописни правила и принципи. Буква А представя ярък пример на хиперкоректност, водещ до правописен пропуск - думата „взаимствам“ неправилно се изписва с допълнителна представка „в“ по аналогия от „взаимност“. Всъщност словообразувателната мотивация на думите е твърде различна. Пример Б напомня, че правописът на думите от чужд произход трябва да се помни добре (същевременно дава възможност на учителя да поясни, че и в българския език е позната словоизменителната особеност, известна като преглас на коренната гласна: сравни „корекция“, но „коригирам“ и същевременно „събор“, но „събирам“, „събера“, дори „събрание“ - нулева степен на преглас). Варианти В и Г опресняват познанията за правопис на притежателни прилагателни, образувани от съществителни собствени, и съответно на съществителни нарицателни, образувани от съществителни собствени, акцентират върху словообразувателния принцип - наставките, обуславящи правописа на главни и малки букви, върху семантичните характеристики на новообразуваните думи, определящи слятото или полуслятото им писане. И последният вариант Д възобновява вечната дискусия за правописа на пълния и краткия член на имената от мъжки род в позиция на подлог или допълнение, както и във формата на страдателния глаголен залог, при който разминаването между логически и синтактичен подлог е извор на непресъхващи правописни недоразумения дори сред завършващите.

Съотношението между репродуктивните и творческите задачи в учебното помагало е сполучливо намерено. Рубриката „Речеви дейности“ затвърдява и обобщава учебния материал, развива комуникативните умения на дванадесетокласниците. Осигурена е възможност учениците самостоятелно да оценят равнището на своите реални знания. В учебника са предложени и дейности за проявяващите специален интерес към предмета ученици.

Авторите прилагат към учебника по български език за 12. клас и книга за учителя. Тя съдържа примерно годишно разпределение на часовете по български език, предложения за ползотворни интердисциплинарни връзки с конкретната учебна дейност по литература, методически насоки, варианти и решения, улесняващи планирането, подготовката и реализацията на конкретната урочна единица. Публикувани са и решенията на практическите задачи, в които са поставени и изведени възможните акценти на дебатираните норми и правила.

Полезността и ефективността на всяко учебно помагало могат да се анализират и оценят обективно, по мое мнение, най-малко след едногодишната му експлоатация в практическата работа. Но няма съмнение, че учебното помагало на издателство „Просвета“ по български език за 12. клас с автори гл. ас. д-р Татяна Ангелова, доц. д-р Петя Костадинова и Анета Кичукова притежава потенциала на модерното учебникарско пособие и заслужава присъствие в образователната ни система.

© Илияна Тотева, 2003
© сп. Български език и литература, 2003
© Издателство LiterNet, 18. 12. 2003
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 2003, бр. 3.