Иванка Харитонова

web

От общо петте одобрени от МОН учебника по български език за 12. клас предпочетох този на Михаил Виденов по няколко причини. На първо място - заради автора - известен на академичните среди езиковед, диалектолог и социолингвист, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той представя в достъпна форма научните знания по темата „Език и общество“. Учениците от 12. клас имат в ръцете си цялостен и ценен учебник, който е особено важен за тяхното бъдещо развитие.

Нека отбележа в самото начало - съобразен изцяло с учебната програма по български език за 12. клас, в него се представят в разбираема форма знания, представени увлекателно в модуса на разказ за науката, като по този начин се дава възможност на всеки ученик да вникне в съдържанието и да придобие практически умения за писане на различни важни текстове.

От друга страна, учебникът представлява и своеобразно обобщение на знанията за езика и литературата, получени от предишните класове. Авторът е извършил солидна подготвителна работа и е съчетал умението си на лектор и разказвач с трудната задача да направи цялостен учебник за преподаването в българското училище.

Учебникът съдържа няколко основни глави: „Езикът като семиотична система“, „Форми на съществуване на българския език...“, „Диглосия и билингвизъм“, „Дискурси, дискурсни стратегии и тактики“, „Речеви стратегии в деловите сфери...“, „Създаване на научни и публицистични текстове...“, „Приложение“. Към всяка основна тема са разработени подтеми, които по същество са урочните единици. На някои теми е отделено повече място, обяснени са по-подробно и съдържат повече примери, а други имат повече упражнения. Това се дължи на различния характер на материала - някои въпроси са по-теоретични, а други имат предимно практическа насоченост. Тази структура на съдържанието дава възможност за по-гъвкава работа на преподавателя. Така аз отделям повече внимание на дадени въпроси, а други разглеждам информативно, без с това да се нарушава връзката между темите.

Структурата на всяка урочна единица е прегледна и със съответните акценти - в карета се обясняват най-важните понятия; с точки са отбелязани изброяванията; всеки урок завършва с обобщаващо каре под рубриката „Запомнете“; следват „Въпроси“, а като приложения към всеки урок се представят извадки и цитати от класически литературни произведения или от авторитетни научни публикации. Това ми дава възможност да поставям разнообразни задачи както за колективна, така и за самостоятелна работа.

Ще обърна специално внимание на едно от важните достойнства на учебника - плавният преход от теория към практика. Той е осъществен както на равнището на всяка урочна единица, така и в цялостната му структура.

Първата част - „Езикът като семиотична система за общуване между човешките общности“ - е посветена на общия модел на комуникацията, отправител, получател и код. Посочена е ролята на визуалната комуникация и на паралингвистичните средства за общуване. В сравнителен план е изтъкнато предимството на словесното общуване и на езика като сложна знакова система. Достъпно са представени учението на Ф. дьо Сосюр и дихотомията език - реч. Така тези наглед трудни филологически схеми придобиват съвсем разбираема и достъпна форма и освен това са отправни точки и рамка за следващите теми.

Втората част - „Форми на съществуване на българския език днес“ - въвежда учениците в многообразието на езиковата система на българския език. На книжовния български език, разбира се, е отделено първостепенно значение, но наред с него - и на цялата гама на разговорни стилове и подстилове; на българските диалекти, професиолекти, жаргони. Накратко казано, ученикът вижда себе си и своята реч в урочните единици, което го кара да се осъзнае езиково и да се замисли над собствените си комуникативни и езикови практики.

Всичките тези разновидности на нашия език, представен като живо и активно явление, несъмнено събуждат нови полета за размисъл; насочват ученическото съзнание към реалните практики на общуването, където ученикът трябва да контролира и да се самоконтролира. Тази глава с право би могла да се нарече популярна социолингвистика, която разширява кръгозора и езиковата компетентност на учениците.

Третата част - „Диглосия и билингвизъм“ - засяга въпросите на езиковата интернационализация и съвременната реална езикова ситуация в България, а и в Европа. Изтъкнати са значението на националните езици и важността на чуждоезиковото обучение в бъдеща Европа. Тук е обърнато внимание и на българската езикова реалност и на малцинствените езикови въпроси. Самият факт, че тези въпроси - за билингвизма и езиковото планиране - стават предмет на самооценка и на научно осмисляне, поставят учебното съдържание в нова демократична перспектива.

Четвъртата част - „Дискурси, дискурсни стратегии и тактики“ - вече е с една стъпка по-близо до практиката, като поставя в достъпна форма въпросите за дискурсните стратегии и тактики - т.е. езикът на функционална система под формата на текстове. Тук се разглеждат типовете текстове - художествени, делови, административни, научни.

Специално внимание е обърнато на литературнокритическия текст. Полезно - с оглед на матурите и на кандидатстудентските изпити - е и разработването на литературната тема като литературнокритически етюд. Този вид разработки имат и чисто езиковедска страна, която, съдейки от моя учителски опит, често е била подценявана. Учениците имат голяма практическа полза и от систематизираните в отделен урок грешки в техните писмени работи - правописни и пунктуационни. Така с помощта на учебника аз ги уча да редактират и да избягват двусмислици, което е основа на писането и съчиняването.

Последните две глави - пета и шеста - са с практическа насоченост. Тук са дадени речевите стратегии в някои делови сфери, които са както устни, така и писмени. Става дума за писането на документи, които са част от всекидневното ни езиково поведение: автобиография, конкурсно есе, молба и пр. Посочени са и съвременните форми за общуване при кандидатстване за работа, в административните и в юридическите сфери. Това има важно практическо значение, защото подготвя учениците за тяхната социализация и им създава чувство за гражданска отговорност.

В шеста глава са посочени още писмени стратегии - създаване на текстове с научно и с публицистично предназначение. Въпреки че невсеки ученик ще стане учен или журналист - тези упражнения насочват към по-добро разбиране на подобни текстове, които са най-широко разпространени. Те насочват и към критично отношение спрямо медиите и информацията, представяна от тях, към формите на аргументация и позоваването на чужди текстове. Важни са и съветите, свързани с езиковия етикет и стратегиите на общуването, които по своята същност са не само езикови, но и морално-етични.

В приложението са дадени задачи за правопис, пунктуация и редактиране, без справянето с които е невъзможно и вземането на зрелостните изпити (матурите), на кандидатстудентските изпити и т.н.

В заключение ще добавя, че работя с лекота с учебника по български език на проф. Михаил Виденов. Препоръчвам го на колегите, които тепърва ще обучават дванайсетокласници:

1) Учебникът напълно отговаря на учебната програма по български език за 12. клас, зададена от МОН. Той включва основните ядра на учебното съдържание: социокултурни компетентности, езикови компетентности, съчетаването на езикови и социокултурни компетентности както в писменото, така и в устното общуване.

2) В резултат се изпълняват стандартите учениците да съобразяват езиковия си изказ в различните ситуации, да сменят езиковите си роли и регистри, да избират езикови средства, да имат по-голям арсенал от изразни средства, да изграждат цялостни изказвания и писмени текстове в съответствие с жанровете на комуникацията.

3) Учениците се насочват към използването на дискурсните техники - наративни, дескриптивни и аргументативни - с оглед на постигането на различни комуникативни цели.

4) Учебникът въвежда основните понятия на този тип лингвистика, занимаваща се с езика и обществото, като го прави по достъпен начин и със съответната теоретична обосновка. Въведени са всички необходими за целта понятия, като: семиотика, език - реч, синхрония - диахрония, дискурс, дискурсни стратегии, професиолекти, социолекти, диалекти, мезолекти, узус, норма, кодификация, езикова компетентност и т.н., като при това обясненията към тях са достъпни, разбираеми.

5) Учебникът не само създава възможности за междупредметни връзки с другите хуманитарни предмети, като история, философия, литература. Той отговаря напълно на изискванията за гражданското образование, като спомага за социализацията на личността и обслужва успешното представяне на бъдещите кандидати в конкурсни ситуации.

© Иванка Харитонова, 2003
© сп. Български език и литература, 2003
© Издателство LiterNet, 18. 12. 2003
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 2003, бр. 3.