ЦЕНЕН ДИАЛЕКТОЛОЖКИ ТРУД

Христо Първев

web

Преди година бе публикувано изследването на Ангел Илиев Ангелов „Говорът на село Мечка, Плевенско“. Научен редактор е проф. д-р Блажо Блажев, и той родом от същото село.

Както е добре известно, такива научни приноси са резултат от дългогодишен духоморен (А. Т.-Балан) труд „на терена“, и то от автори неслучайни. Кой не знае, че освен солидна професионална и научна подготовка - народоведска, езиковедска, историческа - задължителни са тук трудолюбие, постоянство и други още човешки „качества“, сред тях не на последно място любов и уважение към всичко българско, естествено - и към родния език. Несъмнено авторът притежава тъкмо способности като изредените, нищо че в днешно време те май не се броят за особено „престижни“. Към разглежданата книга са приведени материали и данни за още няколко изследвания, които Ангелов е посветил на своето родно село: „Кратка история“ (1995), „Родословия“ (1999), „Празничен календар“ (2000), „Лични и фамилни имена. Названия на местности“ (2001). Та може да се каже, че „Говорът на село Мечка“ обобщава и обогатява дългогодишни авторови изследвания.

Същото издание съдържа и четири приложения: Отговори на въпросите от „Програма за събиране на материали за Български диалектен атлас“, Записи на текстове от меченския диалект; Странички от личното тефтерче (1875) на меченския възрожденски учител Д. Стоянов - с негови призиви за борба против гръцкото фенерно духовенство, към децата „да се сподобят с науката“, както и към българските юнаци - да се вдигнат на борба за свобода. Приложени са и ксерокопия от оригинали, сред тях заглавна страница от учебник по българския език, по който Д. Стоянов е обучавал учениците си от с. Мечка през учебната 1874/75 г.

„Говорът на село Мечка, Плевенско“ е дело на автор от школата на покойния знаменит наш диалектолог проф. д-р Стойко Стойков, научен ръководител и организатор на дългогодишните изследвания на териториалните ни говори, автор на неповторимия български диалектен атлас. Трябва ли изрично да се подчертава, че трудове като Ангел-Ангеловия са необходими не само за българското, за балканското и за славянското, но и за европейското езикознание.

„Говорът“ на Ангелов съдържа богата информация за бита на село Мечка през отминалите времена. Логично е да се очаква, че представените ценни материали се отнасят и до значителна част от плевенския край, пък и до други наши - близки или по-отдалечени - места на юг от Дунав. Ще бъде чудесно, ако не се бави появата на още българоведски изследвания за други населени места от езиковото ни роднобългарско пространство. Защото днешното време все по-бързо отминава и ще намаляват сънародниците, живи носители на хилядолетната българска реч.