ПОЕТЕСИ, КОИТО НЕ УМЕЯТ ДА ИЗРИЧАТ ДУМИ...

Галина Петкова

web | Женска поезия на руската емиграция в България

Изданието е опит да се представи творчеството на поетеси от първата вълна на руската емиграция през ХХ век, по един или друг начин свързани с България. В книгата са събрани текстове на пет авторки от различни литературни поколения. Три от тях - Любов Столица, Татяна Тиханова и М. Невзорова живеят в България, участват в културния живот тук и публикуват свои творби в емигранските периодични или самостоятелни издания. Текстове на другите две - Ксения Кернен и Ирина Кноринг - са отпечатани в литературни сборници, мислени като общоемигрантски проекти и осъществени в България по-скоро технически. От всички тях “голямото” име с утвърдена писателска репутация още в дореволюционна Русия е това на московската поетеса Любов Столица. Наред с тези повече известни и достатъчно неизвестни авторки в емигрантските издания през 1920-1921 г., включително и в периодиката, са публикувани отделни творби на А. Ахматова, З. Гиппиус, М. Цветаева, към днешна дата многократно преиздавани. По-късно се появяват стихосбирки на две съвсем непознати авторки - М. Кожемякина и В. Калугина, чиито книги днес са липсващи във фондовете на библиотеките и се срещат в библиографските справочници и каталозите.

Включените в книгата творби досега не са преиздавани. Електронната им публикация е резултат от желанието ми да бъдат продължени усилията, започнали с излезлите в "Литернет" през 2004 г. и 2005 г. трудове на проф. П. Бицили, масивът от текстове на руската емиграция в България да бъде социализиран и да стане максимално достъпен за читатели и изследователи. За мен това е добра възможност говоренето за емиграцията да се върне при интерпретациите, да се надскочи архиварското любопитство на емигрантологията и "присвояването от" или "завръщането във" днешното руско на една културна памет, чието запазване все повече се мисли от последното като складиране в музейни фондове.

Литературата на руската емиграция от първата вълна е циментирана около националната кауза. Тя се превръща в онзи "родинообразуващ" фермент, който донякъде хомогенизира битийни избори, естетики, дискурси. В този смисъл представените авторки принадлежат към една литература, която ще се идентифицира като "изгнаническа", и към една общност, която клишето ще нарече "женска поетическа". И двете за времето си са в една или друга степен маргинализиращи.

Йерархизираното мислене настоява, че емигрантската литература в България не може да заинтригува с имена и творби, значими за развитието на руската литература от ХХ век. Еднозначното съгласие с този извод обаче все повече ни затваря в непреодолими опозиции: център-периферия, столица-провинция и т.н., дори нещо повече - неглижира множествеността на различните емигрантски художествени практики. Маргиналиите, "неизвестните", "второстепенните", "непредставителните" автори в България проявяват креативността си, като "изобретяват" емигрантския културен и литературен живот тук. Стремежът към хроникирането му и джендърните ангажименти вероятно са достатъчни да се концептуализира "женска поезия на руската емиграция в България". Усъмняването в обобщенията обаче ни казва, че тази поезия по-скоро има различни и конкретни лица.

Като епиграф на изданието поставих стих от сонетите на Ирина Кноринг, който свързах с всяка една от авторките. Зад наивното признание, че не "умеят да изричат думи", зад образите на крехкост и безпомощност съзрях хитрост и умело съблазняване на читателя... Неумението да изричат думите на елитарния канон им дава свободата на поетически изказ, в основата на който е желанието за себеизразяване - било то чрез тематизиране на изгнанието, политическия контекст, на определена идеология или мълчанието за тях, било чрез боравене с клишетата на женската поезия или модернизма, било чрез експериментиране с маските на героините, техните самовглъбявания и самооплаквания, често между високата трагедия и изтънчената ирония.

Но отвъд метаморфозите на канона и обосноваването на собствено литературно присъствие, ще дойдат избори, често оспорващи общоприетите роли на емигрантски писателки. Неумението на авторките да говорят с думи свързвам с неумението на думите да "назовават" проживяното и преживяваното, с невъзможността женското битие да бъде сведено до дискурса, с желанието - винаги трансформиращо и трансгресивно - на всяка една от тях да подреди своята лична женска история.

* * *

Творбите се печатат в оригинала им на руски език според първата им публикация, като навсякъде са посочени изданията, в които тя е осъществена. Текстовете са съобразени с нормите на съвременния руски правопис. Запазена е като цяло пунктуацията на всяка една от авторките, както и особеностите на тяхната лексика, чиято употреба на места е белязана от конкретното време. Поправените печатни грешки, които са често явление в емигрантските издания, излезли в България, не се обговарят.

Книгата се издава с финансовата подкрепа на Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е осъществена в рамките на проекта "Жените в руската култура и литература" (2007-2008).

© Галина Петкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.02.2009
Женска поезия на руската емиграция в България. Съставителство, подготовка на текстовете и коментар Галина Петкова. Варна: LiterNet, 2009.