ЛЮБОВ СТОЛИЦА В БЪЛГАРИЯ

Галина Петкова

web | Женска поезия на руската емиграция в България

Руският емигрантски вестник "Русское дело" в броя си от 21 октомври 1921 г. съобщава, че в България е пристигнала известната руска писателка и поетеса Любов Никитична Столица. След Ялта, Ростов на Дон и Солун тя се заселва заедно със семейството си в София и остава тук до края на дните си през 1934 г. Според биографите й годините на изгнание не са от най-плодотворните в творчеството й, но тя участва заинтересувано в културния живот на руската емиграция в България. На 1 ноември 1921 г. се учредява дружеството на руските литератори и журналисти в България, като сред членовете на неговия съвет е избрана и Л. Н. Столица.

Литературният критик Александър Дзивгов в статията си "Руски писатели в България" определя Л. Столица не само като "артистка на словото, но и борец за духовното освобождение на жената" (Дзивгов 1922: 10). Повод за този отзив са ангажиментите на писателката към женската кауза, които тя демонстрира. На 30 октомври 1921 г. във Военния клуб в София се провежда литературен диспут на тема: "Съд над жената (Жената на днешния ден)", в който участват проф. А. Балабанов, писателят-емигрант А. М. Фьодоров и други руски литератори. След обвинителните и защитни речи последната дума от името на обвиняваната жена е предоставена на Л. Столица. Женската проблематика е в центъра и на публичните й изяви по време на пътуванията й из страната: през ноември 1921 г. в Пазарджик поетесата изнася две лекции: "Душевната трагедия на съвременната младеж" и "Жената в миналото и съвременната жена", през февруари 1922 г. в Бургас също чете две лекции: "Жената и съвременната световна криза" и "Душевната трагедия на съвременната младеж и нейните бъдещи задачи". В емигрантската периодика са фиксирани участията на Л. Столица в различни вечеринки и събрания, организирани от руската емигрантска общност у нас, на които тя представя свои творби.

В България Л. Столица създава редица лирически творби. Част от тях са публикувани в периодични издания на руската емиграция у нас, като списанията "Балканский журнал" и "Изгнанник". Посмъртният поетически сборник на авторката - "Голос Незримого" (1934) е подготвен от нейните близки, с които тя споделя идеята си за заглавието, избира формáта на книгата и макета на корицата, изработен от художника Е. П. Вашченко. Издателите се надяват, че от продажбите ще бъдат набрани средства за отпечатване на книга с лириката, написана в емиграция и останала така или иначе непубликувана. Това намерение обаче, както и желанието да бъде създаден фонд за издаване на творбите на Л. Столица, остава неосъществено.

ЛИТЕРАТУРА

Дзивгов 1922: Дзивгов, Александър. Руски писатели в България. // Балканский журнал (София), 1922, № 5 (Октябрь), с. 10.

© Галина Петкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.02.2009
Женска поезия на руската емиграция в България. Съставителство, подготовка на текстовете и коментар Галина Петкова. Варна: LiterNet, 2009.