Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

С КАКВО (ЗА)ПОМНЯТ СОФИЯ НИКОЛАЙ ТРУБЕЦКОЙ И РОМАН ЯКОБСОН
Находки от архивите на българските филолози

Галина Петкова

web

Публикуваните тук документи бяха открити в архивните фондове на българските университетски преподаватели проф. Стефан Младенов, проф. Стоян Романски и на неговата дъщеря - проф. Цветана Романска, през 2017 година, когато се опитвах да възстановя преподаванията по руска литература в Софийския университет между 20-те и 40-те години на ХХ век (вж. Петкова 2017). Те са свързани с пребиваването в България по различни поводи и в различно време на големите фигури във филологията кн. Николай Трубецкой и Роман Якобсон. Това, което обединява текстовете на писмата и пощенските картички, е благодарствената реторика, интересът на авторите им към ставащото в София и желанието за професионално сътрудничество. Трубецкой с респект констатира проявените от българските му колеги "радушие" и "съпричастност", а Якобсон е благодарен за "гостоприемството" и за възможността в лекциите си пред славистите в Софийския университет "да изложи" своите и тези на Пражкия лингвистичен кръжок "възгледи върху основните принципи на фонологията, структурната лингвистика и поетика".

Писмата предлагат изворов материал за реконструирането на биографиите на двамата учени през призмата на българските им контакти и хвърлят повече светлина върху културния бит на руските емигранти от 20-те-30-те години на ХХ век, често идеализиран и митологизиран. Едновременно с това те показват интереса у нас към актуалните и гръмки за времето си концептуализации и наместват връзките на академична София с други изследователски славистични центрове като Виена, Прага и Бърно. И не на последно място те спомагат за реконструкцията на определени научни маршрути, по които поема българската филология в периода между двете световни войни през ХХ век, пътища, в един момент останали неизвървени и прекъснати.

Текстовете се публикуват на езика на оригинала, като са съобразени със съвременната пунктуация и правопис в руския и българския език. Всички необходими разширения са дадени в квадратни скоби.

 

 

I. Николай Трубецкой

"Бих искал да запазя жива връзката със София..."

Писмото на Н. Трубецкой от януари 1923 г. до проф. Ст. Младенов внася повече яснота по въпроса за кариерното развитие на руския учен емигрант след почти двегодишния му престой в София (1920-1922). Трубецкой попада не в Бърно, а във Виена, и приема да оглави в университета там не първоначално обещаната катедра по общо езикознание, а тази по славянска филология. Предложението е неочаквано за него и именно в този контекст се полага писмото му до Стефан Младенов. Трубецкой заявява намерението си да установи и поддържа контакти със софийските академични среди, които да се основават на взаимен обмен на информация и издания. Във времето отношенията се развиват продуктивно: Виенският славистичен семинар периодически получава издадена в България научна литература, а през 1937-1938 т. при Трубецкой специализира българският езиковед Иван Леков1.

 

*

Николай Трубецкой до проф. Стефан Младенов, 24.I.1923 г.

Многоуважаемый коллега!

Я давно уже собирался писать Вам, но все ждал окончательного выяснения своего положения, а за последнее время был так занят, что не имел ни минуты свободной. Вы, вероятно, знаете, что в судьбе моей произошли перемены. Вместо Чехии, куда я собирался, я попал в Вену и вместо кафедры индогерманистики или общего языковедения получил кафедру славянской филологии. Это произошло случайно и совершенно неожиданно. Венский университет совсем уже договорился с проф. Траутманом2, и министерство приняло все его условия. Но в последнюю минуту, когда уже должно было состояться официальное назначение, Траутман поставил новые условия, которые оказались неприемлемыми, и министерство прервало переговоры с ним. Таким образом, кафедра славянской филологии, которая была вакантна уже с конца войны, оказалась свободной и на этот семестр. По инициативе некоторых знакомых венских профессоров Университет предложил эту кафедру мне, а т[ак] к[ак] в то же время я получил из Чехии сведения, что моя кандидатура в Брно3 откладывается по крайней мере на год, то я принял предложение Венского университета. Теперь состоялось уже и официальное мое назначение, но не все формальности еще закончены, так что, по всей вероятности, к чтению лекций я приступлю только в летнем семестре.

Работать мне придется очень много. Будучи по специальности не филологом, а лингвистом, мне придется теперь углубиться в работу филологическую, тем более, что от меня, как от русского, ждут больше всего курса русской литературы. Кроме того за 4 года пустования кафедры славянской филологии нарушилась традиция и преемственная связь, так что все надо создавать сначала. Библиотека славянского семинара имеет много пробелов, а средств для ее пополнения мало. Работы будет много, но надо сказать, что условия этой работы сравнительно благоприятные, т[о] е[сть] Вена все еще остается большим культурным центром, хотя, конечно, много утратила из своего прежнего величия.

В университетской библиотеке и в библиотеке славянского семинара, между прочим, недостает многих болгарских изданий, особенно новых. К сожалению, в бытность мою в Софии я мало покупал книг, так что и в моей личной библиотеке нет многих болгарских изданий, которых здесь нигде достать нельзя. Очень буду Вам благодарен, если Вы мне сообщите к кому надо обратиться в Софии, чтобы приобретать издания Университета и Академии. Очень прошу Вас также по возможности сообщать мне о выходе новых изданий по славянской филологии и, в частности, по болгарскому языку, литературе, этнографии и истории. Со своей стороны, я постараюсь сообщать Вам о том, что издается в Вене. Приятно было бы мне знать вообще, что делается в академических кругах Софии. Я уехал до разрешения университетского конфликта и так и не знаю, чем это дело кончилось. Кто теперь ректор? Кто декан? Кто президент Академии? Продолжает ли выходить "Българска реч"4? Я желал бы сохранить живую связь с Софией, с которой меня связывают многие приятные воспоминания, несмотря на то, что мое пребывание там совпало с такими тяжелыми и для Болгарии, и для нас русских обстоятельствами. О том радушии и участливом отношении, которое мне пришлось встретить со стороны болгарских коллег, я всегда сохраню самые лучшие воспоминания и глубокую благодарность.

Передайте мой привет проф[ессорам] Милетичу, Арнаудову, Златарскому, Цоневу и Теодорову-Балану5 и примите уверения в моем искреннем к Вам уважении.

кн. Н. Трубецкой

24.I.1923 [г.]
Kaiser Franz Ring 21
Baden bei Wien

 

Николай Трубецкой до проф. Стефан Младенов - 1

Николай Трубецкой до проф. Стефан Младенов - 2

Николай Трубецкой до проф. Стефан Младенов - 3

Факсимиле на писмо от Николай Трубецкой до проф. Стефан Младенов, 24.I.1923 г.
(НА БАН, ф. 154К, оп. 1, а. е. 883, л. 1-2)

 

 

II. Роман Якобсон

"С удоволствие си спомням за гостоприемна София..."

Според биографичните факти, систематизирани от изследователя на Р. Якобсон Томаш Гланц, през 1937 г. руският учен емигрант в качеството си на "гост-професор" чете в Софийския университет "лекции върху кирилометодиевската традиция в историята на чешката култура" (Гланц 2011: 237). Публикуваните по-долу материали рамкират това посещение, като разкриват нагласата, с която пристига у нас заместник-председателят на Пражкия лингвистичен кръжок, атмосферата по време на самото пребиваване и удовлетворението от водените тук разговори.

Това е второто посещение на Якобсон в България, който през 1935 г. "прекарва лятото" (Гланц 2011: 236) у нас. Тогава, след връщането на Якобсон в Чехия, на 30 септември 1935 г. проф. Вилем Матезиус, председател на Пражкия лингвистичен кръжок, се обръща с официално писмо към проф. Стоян Романски, в което се казва:

С голяма радост разрах от господин Якобсон, че Вие мислите да основете лингвистичен кръжок в София, който ще поддържа редовни връзки с Пражкия лингвистичен кръжок. Пожелавам успех на Вашия план и Ви уверявам, че ще направим всичко, което е по силите ни, за да го подкрепим.6

До този момент не намерих повече информация за организирането на подобен кръжок в София. Възможно е идването на Якобсон през 1937 г. да е свързано и с това намерение: на 10 юни той пише на Стоян Романски за пристигането си в София и за предстоящото си запознаване с "Кръга за езикознание и етнология", като изразява готовността си "да отговори на всички въпроси", интересуващи "софийските приятели", и на свой ред да им зададе своите.

Не става ясно дали разговорите в "гостоприемна София" надхвърлят "дружеското събеседване" или само плавно преминават в "безметежна" почивка в "живописния Обзор". Но поканата към проф. Романски да гостува на Пражкия лингвистичен кръжок; нишката на кирилометодиевистиката, подхваната от Якобсон в доклада му; споделеното от него за "международната фонологична работа"; очакваната среща с Иван Леков при Трубецкой във Виена през 1938 г.; очевидната симпатия към проф. Борис Йоцов, различима на колективната фотография от 25 юни 1937 г. в Чехословашката легация в София, отново поставят въпроса за разпространението на Якобсоновите схващания, както и тези на пражката група, в България. През 2000 г. Христо Трендафилов проблематизира "възможното влияние на Якобсон върху българското литературознание" и твърди, че идеите на Якобсон започват да "проникват" у нас "едва през 60-те години на ХХ век" (Трендафилов 2000: 20). Дали обаче началото на този процес не е поставено три десетилетия по-рано?

Подредбата на материалите, засягащи пребиваването на Якобсон в България през юни-юли 1937 г. е хронологична, а не според адресата на пощенските картички.

 

1.

Роман Якобсон до Стоян Романски, 10 юни 1937 г.

Многоуважаемый и дорогой коллега,

Благодарю Вас за Ваше любезное письмо. Радуюсь предстоящей встрече. В своих софийских лекциях постараюсь изложить взгляды свои и нашей группы7 на основные принципы фонологии, структуральной лингвистики вообще и поэтики. Я очень рад, что буду иметь возможность обо всем беседовать с Вами и познакомиться с Вашим Кръг за езикознание и етнология8. Может быть, можно было бы устроить в рамках Вашего кружка дружеское собеседование. Я буду рад ответить на все интересующие наших софийских друзей вопросы и, в свою очередь, буду иметь к Вам ряд вопросов. Приеду в Софию, если не опоздает пароход, в среду 16-го.

Искренне преданный Вам
Р. Якобсон
10 июня [19]37 [г.]

 

[Адрес на получателя]

Господин
проф. Ст. Романски
Цариградски път 29
София
Bulharsko Sofie

 

[Пощенско клеймо]
Brno 11.VI.1937
София 13.VI.[1]937
[не се чете].VI.[1]937

 

Роман Якобсон до Стоян Романски, 10 юни 1937 г. - 1

Роман Якобсон до Стоян Романски, 10 юни 1937 г. - 2

Роман Якобсон до Стоян Романски, 10 юни 1937 г.
(Архив на Софийския университет, ф. 17, оп. 1, а.е. 279)

 

2.

Роман Якобсон до Стефан Младенов, 31.VI.1937 г.

Многоуважаемый коллега,

С удовольствием вспоминаю о гостеприимной Софии, безмятежно отдыхал в живописном Обзоре-Гьозекене9. В конце июля вернусь домой и приготовлю для списания свой софийский доклад о кирилло-мефодийстве. Приемете моята искрена благодарность за Вашето любезно предложение.

До виждане (в Софии или Чехословакии)

С отлично почитание
Р. Якобсон
31.VI. [1937]

PS. Письма или оттиски прошу адресовать Чехосл[овацкой] легации в Софии.

 

[Адрес на получателя]
Господин проф. Ст. Младенов
Улица 6 септември 34
София

 

[Пощенско клеймо]
Обзор 1.VII. [1]937
Несебър 2.VII. [19]37
Бургас 3.VII.[19]37

 

Роман Якобсон до Стефан Младенов, 31.VI.1937 г. - 1

Роман Якобсон до Стефан Младенов, 31.VI.1937 г. - 2

Роман Якобсон до Стефан Младенов, 31.VI.1937 г.
(НА БАН, ф. 154К, оп. 1, а.е. 973, л. 1)

 

3.

Роман Якобсон до Стоян Романски, 23.XII.1937 г.

23.XII.[19]37

Драги колега и приятелю!

Желаю Вам и Вашей милой супруге от имени нас обоих радостных празд[ников]. И много счастия в наступающем году. Не сердитесь, что так долго не писал Вам, был до отказу завален работой. Договорился вчерне с Максой10 и в Кружке11 о Вашем приезде; прошу Вас о деталях договориться с Гавранком12, когда он будет у Вас. Словарь иностр[анных] слов мне уже удалось раздобыть из Москвы, а посланный Вам экземпляр прошу Вас принять на память о наших задушевных софийских беседах. О дневнике секретаря ген[ерала] Инзова я не забыл, но оказывается - он в этом году впервые обнаружен и приобретен в Моск[овский] музей ист[ории] литературы13. Пока из него напечатаны только отрывки в газетах, а в будущем году он будет издан, и я его немедленно пришлю Вашей супруге. Мой софийский доклад о кирилло-мефодийстве я хотел бы отшлифовать и дополнить, да все нет времени; летом обязуюсь прислать. Международная фонологическая работа развивается быстро и успешно; достаточно несколько примеров: Martinet14 назначен профессором фонологии в l'École des hautes études15 в Париже; в американской секции Междунар[одной] фонологической ассоциации свыше 60 членов; в одной только Японии вышло за последнее время 38 фонол[огических] работ и т[ак] д[алее], и т[ак] д[алее]. Готовим № 3 Библиограф[ического] бюллетеня по фонологии. 26-ого еду на несколько дней к Трубецкому, надеюсь встретить там Лекова16. Что у Вас нового? Вас обоих и Болгарию мы с женой17 часто вспоминаем. Целую ручки Вашей супруге.

Искренне преданный
Р. Якобсон

 

[Адрес на получателя]
Господин
проф. Стоян Романски
Цариградски път 27
София
Sofie Bulharsko

 

[Адрес на подателя]
R. Jakobson, Brno, Barviče 27

 

[Пощенско клеймо]
София 27.XII.[1]937
Печататът от Бърно не се чете.

 

Роман Якобсон до Стоян Романски, 23.XII.1937 г. - 1

Роман Якобсон до Стоян Романски, 23.XII.1937 г. - 2

Роман Якобсон до Стоян Романски, 23.XII.1937 г.
(Архив на Софийския университет, ф. 17, оп. 1, а.е. 279)

 

*

Визитна картичка на Роман Якобсон

Визитна картичка на Роман Якобсон, запазена в архива на проф. Стефан Младенов
(НА БАН, ф. 154К, оп. 1, а.е. 973, л. 2)

 

*

Снимка от гостуването на Роман Якобсон в София през юни 1937 г.

Снимка от гостуването на Роман Якобсон в София през юни 1937 г.
(НА БАН, ф. 130К, оп. 1, а.е. 336)

В центъра на фотографията са проф. Борис Йоцов и проф. Роман Якобсон. Вдясно от Якобсон - проф. Стефан Младенов, пред Якобсон - неговата втора съпруга Сватава Пиркова (1908-2000).

Първи ред: вторият отляво надясно - Прокоп Макса, до него - проф. Стоян Романски; отдясно наляво - Любомир Андрейчин, проф. Йордан Иванов, зад него - Иван Леков.

Благодаря на г-н Ярослав Камас, заместник посланик на Посолството на Чешката република в София, за съдействието при идентифицирането на пълномощен министър Прокоп Макса.

 

Снимка от гостуването на Роман Якобсон в София през юни 1937 г. (гръб)

На гърба на снимката - надпис с почерка на проф. Стоян Романски:

"София, 25.6.1937 г.
В двора на Чехословашката легация (подир дадения в чест на проф. Якобсон обяд)"

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Вж. по-долу коментарите към писмата, както и писмото на Роман Якобсон до Стоян Романски от декември 1937 г. [обратно]

2. Траутман, Райнхолд (1883-1951) - германски езиковед, специалист по балтийски и славянски езици, професор в университетите в Прага (1920-1921), Кьонигсберг (1921-1926), Лайпциг (1926-1945/47) и Йена (1948-1951). [обратно]

3. Става дума за получаване на щатно преподавателско място в основания през 1919 г. Масариков университет в Бърно. [обратно]

4. "Българска реч" е месечно списание, издавано през 1921 г. от Стоян Аргиров, Стефан Младенов, Александър Теодоров-Балан и Беньо Цонев. Целта на редакцията е то "да напътва към стройна и правилна реч" (Българска реч, 1921, кн. 1-2, януари-февруари, с. 3). От списанието излизат общо 10 книжки. [обратно]

5. Николай Трубецкой очевидно изброява онези български учени, с които запазва добри колегиални отношения по време на кратката си преподавателска кариера в Историко-филологическия факултет на Софийския университет - професорите Любомир Милетич, Михаил Арнаудов, Васил Златарски, Беньо Цонев и Александър Тедоров-Балан. В този списък не е споменат проф. Стоян Романски, смятан за една от причините около Трубецкой да се създадат обстоятелства, които затвърждават желанието му да напусне България. В запазения архив на проф. Романски в НА БАН може да се намери официално благодарствено писмо на кн. Трубецкой от 30-те години на ХХ по повод на оказано от Стоян Романски съдействие за набавяне на българоезична научна литература за Виенския семинар по славянска филология. [обратно]

6. НА БАН, ф. 130К, оп. 1, а.е. 255. Писмото е написано на френски език. Преводът на български език е мой, Г. П. [обратно]

7. Има се предвид Пражкият лингвистичен кръжок. [обратно]

8. Става дума за Семинара по славянско езикознание и етнография, ръководен от проф. Стоян Романски и с асистент Иван Леков през 1937 г. Семинарът функционира в рамките на Института по славянска филология на Историко-филологическия факултет на Софийския университет и негов директор е проф. Йордан Иванов. Вж. Разписите на лекциите на Софийския университет за зимния и за летния семестър на 1936-1937 учебна година. [обратно]

9. Гьозекен, което на турски означава Обзор, е първоначалното название на селото. Преименуването му на български е през 1936 г. [обратно]

10. Макса, Прокоп (1884-1961) - чешки дипломат, пълномощен министър на Чехословакия в София (1931-1939). [обратно]

11. Има се предвид Пражкият лингвистичен кръжок. [обратно]

12. Хавранек, Богуслав (1893-1978) - чешки езиковед, славист, член на Пражкия лингвистичен кръжок и последовател на Якобсон. През 1937 г. е професор в Масариковия университет в Бърно. [обратно]

13. Става дума за дневника на кн. Павел Иванович Долгоруков (1787-1845), чиновник в канцеларията на руския генерал Иван Инзов (1768-1845), попечител на българските преселници в Бесарабия и основател на Болград. Записките са водени в Кишинев през 1922 г. и представят важни биографични факти от живота на А. Пушкин, както и любопитни материали за бита на молдовците и българското население. Дневникът е открит случайно през 1936 г. и е показан за първи път на Всесъюзната Пушкинова изложба, открита на 16 февруари 1937 г. Откъси от дневника са публикувани във вестник "Правда" (1936 г.) и в списание "Новый мир" (1937 г.). [обратно]

14. Мартине, Андре (1908-1999) - френски езиковед, теоретик на структурализма, изпитал влиянието на Пражкия лингвистичен кръжок, дългогодишен ръководител на Европейското лингвистично общество, водещ специалист в областта на историята на езика. [обратно]

15. Практическо училище за висши изследвания (École pratique des hautes études). [обратно]

16. Младият Иван Леков специализира във Виена при Николай Трубецкой през 1937-1938 г. За тази специализация и овладяването възгледите на Пражката фонологична школа пише Русин Русинов (вж. Русинов 2000: 221-222). Той се позовава на адресираното до него писмо на Иван Леков от 5.V.1974 г., в което между другото се казва: "Като пръв застъпник на фонологическите проучвания в България аз [Иван Леков - б.м., Г.П.] бях сроден с Бодуеновите идеи, които получиха [по-]късно известна модификация под влияние на дружбата ми с пражките фонолози и особено с Н. С. Трубецкой във Виена през 1937-38 г." (Русинов 2000: 223). [обратно]

17. Сватава Пиркова-Якобсон (1908-2000) - втора съпруга на Р. Якобсон, фолклористка, професор в Тексаския университет в Остин, САЩ. [обратно]

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Гланц 2011: Гланц, Томаш. Факты биографии. // Якобсон Роман. Формальная школа и современное русское литературоведение. Ред.-сост. Т. Гланц. Ред. Д. Сичинава. Перев. с чеш. Е. Бобраковой-Тимошкиной. Москва: Языки славянских культур, 2011.

Петкова 2017: Петкова, Галина. "Да се даде ръководеща нишка...". История на руската литература от проф. П. Бицили в три книги (България, 1931-1934 г.). София: Факел, 2017.

Русинов 2000: Русинов, Русин. История на българското езикознание. Велико Търново: ИПК "Свети Евтимий Патриарх Търновски", 2000.

Трендафилов 2000: Трендафилов, Христо. Роман Якобсон, литературоведът. // Якобсон, Роман. Езикът на поезията. Съст., предг. и научна ред. Христо Трендафилов. София: Захарий Стоянов, 2000.

 

 

© Галина Петкова - публикация, подготовка на текстовете и коментар
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.07.2018, № 7 (224)