Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРОМЯНАТА - БЛЯН И ИЛЮЗИЯ

Георги Марков

web

Преди няколко дни гледах пиеса, в която автор и режисьор страстно призоваваха към събаряне на съществуващия западен свят и замяната му с друг, нов, по-справедлив, по-човечен свят. И двамата, нелишени от талант млади хора, настояваха, че днешното западно обществено устройство е толкова отвратително и лошо, че промяната му е единственото ни спасение. Те приведоха доказателства за крещящи обществени безправия, за потисничество и експлоатация, за гнилост на нашите нрави и липсата на свобода, пренебрегвайки дребния факт, че пиесата им, агитираща смърт за западното общество, все пак се представяше свободно в театър, принадлежащ на това именно общество. Според тях първата стъпка към мечтаната промяна трябва да бъде разрушаването, унищожаването, ликвидирането чрез тотална и безмилостна революция на буржоазния свят и всички негови стойности. След това ще дойде ред на изграждането на новия свят. Но направи ми впечатление, че докато предложенията им за разрушаване и смърт бяха много конкретни и ясни, идеята за втората стъпка - изграждането на новия свят - беше толкова неясна и бледа, като че се отнасяше за планета извън Млечния път...

...Мога да изброя стотици други по-големи и по-малки примери на ежедневни апели за промяна в една или друга посока на обществото, в което имаме щастието или нещастието да живеем. И не само отделни хора, но цели организации, партии, обществени групи, режими и идеологии са създадени в името на промяната или поне оправдават съществуването си с нея. Така да се каже променянето на обществото е станало някаква втора природа в живота на нашия век. Затова ми се иска да се опитам да изясня някои основни понятия, тъй като ми се струва, че на мнозина чистосърдечни апостоли на промяната не им е много ясно за какво говорят и дали сериозно говорят. Що се отнася за онези, които се препитават с идеята за променяне на обществото, ние ще видим, че единствената промяна, която те са реализирали, е постигането на собственото благополучие, разбира се, за сметка на другите...

...Когато се говори за промяна, естествено възникват двата най-основни въпроса: ПРОМЯНА НА КАКВО? и ПРОМЯНА В КАКВО?

При търсене отговора на първия въпрос човек с изумление вижда, че се иска преди всичко промяна на обществената структура и на всички свързани с нея институции като икономика, образование, околна среда и т.н. Някак механично е прието, че човек е едва ли не елементарна функция на околната среда и щом тя се променяла, самият човек щял също да се промени и всичко щяло да стане хармонично променено. Без ни най-малко да отричам важността на околната среда, аз храня най-сериозни съмнения за степента на нейното въздействие и намирам безброй доказателства за твърде ограниченото й влияние върху характера на отделния човек. Ако се вгледаме в живота на нашия век, ние ще видим, че са били предприети огромни и разнородни опити за промяна на живота на хората чрез промяна на обществената организация. Ние сме свидетели на революции, преврати, преустройства и други актове, всички от които поне на книга са били декларирани като основна промяна на дадено общество, за да стане то по-добро и по-щастливо. И във всички тия случаи на промяна на обществената структура ние виждаме, че резултатът е, че обществото нито е станало по-добро, нито по-щастливо. Тъкмо обратното - най-често нещата са отишли в лошата посока...

...Формално погледнато, много неща са променени, но те се отнасят по-скоро до промяна на форми, и едва на второ място косвено до промени в съдържанието, които пък са точно в обратна посока. Положението на човека не само не бе променено в положително отношение, но по принцип влошено. Една тежка държавна машина е заменена с друга, още по-тежка държавна машина, един корумпиран морал е заменен с друг, още по-корумпиран, една икономическа зависимост е заменена с още по-жестока икономическа зависимост, една експлоатация на човек от човека е заменена с далече по-страшна експлоатация на човека от цял режим, една относителна липса на свобода е заменена с пълното й отсъствие. Човек трябва да е луд, за да приеме, че един космически кораб в небето може да бъде нещо свързано с щастието на земята, че притежаването на сто хиляди танка е признак за щастлива промяна, че ядрена мощ означава удовлетворени духовни интереси. Промяната на една униформа с друга униформа, на едни господари с други господари, на една религия с друга религия по никакъв начин не означава, че е промяна за по-добро. Както и друг път съм отбелязвал, най-неясното нещо във всички обещания за бъдещо щастие на човечеството в комунистическото общество е самият живот на това общество. Не съм чул и не съм чел нито едно що-годе смислено описание на предполагаемия човешки живот при комунизма. Всички представи, които ни се внушават, са нескопосани имитации на божия рай. Обещаната човешка хармония при комунизма, ако се вземе сериозно, означава точно едно нещо - СМЪРТ. Комунистическото общество е такава наивна и вулгарна безсмислица, че ако наистина всички хора се превърнат в душевно осакатени, полуумни добродетелни партийци, които разговарят с клишета и се обясняват в любов с лозунги, аз съм един от тия, които предпочитат пиратите, бандитите, гангстерите и цялата ужасна смет на нашата история. За наше щастие, ние никога няма да стигнем до подобно комунистическо деградиране, защото човекът е наистина велико творение на природата. Така че опитите за насилствена промяна на човешкото щастие чрез промяна на обществената структура се оказаха или глупости, или измама. Толкова по-очевиден е провалът на този опит за промяна, когато се вгледаме не в гардеробите, хладилниците и чорапогащите, а в хората. Може ли някой с чисто сърце да твърди, че днешните властници в България са по-добри хора от тези преди 40 или 50 години? По-честни ли са те? По-справедливи ли са? По-отзивчиви ли са? По-малко корумпирани ли са? Мисля, че отговорът е прекалено ясен. Но не само ръководителите...

...И ето го категоричния, очевидния и очевадния факт, че всяка промяна на обществената структура, направена в името на по-щастлив живот за другите, се е оказала измама, защото променените форми не са довели до променяне на същността - Човека. И тъкмо тук, където е нашата най-ужасна слабост, нашата невъзможност с един замах или чрез едно убеждение да променим себе си, тук е и нашето опасение. Като гражданин аз мога да съм силно възмутен от това, че моят президент и неговите хора не са донесли обещаната промяна и са разиграли трагикомедията "Пременил се Илия пак в тия", но като човек, като жител на тази планета трябва да приема това, защото то е самата истина. Представяте ли си колко ужасно щеше да бъде, ако въпросният президент и неговите хора можеха с едно драсване на перото да направят всекиго щастлив. Ако всички внезапно приемехме християнските апели на Солженицин и се превърнехме в ангелогласен хор? Ако нашите лица можеха само да се усмихват и нашите гласове да казват само благи думи? Това наистина би бил краят. Слава Богу, че човек е толкова сложно, мистериозно, пълно с противоречия, трудно променливо, кучешки устойчиво същество, чието чувство за красота се определя от грозотата, чието чувство за свобода се определя от робството, чието чувство за смисъл се определя от безсмислието, и всеки опит да се премахнат противоречията му означава той да бъде убит.

Когато разни идеалисти, поети или момчета с жълто около устата или пък идеологически търговци говорят и обещават по-щастлива промяна, те пропускат много простия факт, че всеки човек на този свят е щастлив посвоему, че няма рецепта за общо щастие. Материалистическата догма, че щом всички получават равни пари, щели да се чувстват щастливи, е една от най-наивните измишльотини. Тъкмо обратното, огромен брой хора се чувстват щастливи, когато не са равни, когато са повече от другите. Другата догма на социалистическата идеология, а именно, че променените обществени условия щели да променят човека, е, меко казано, лунатизъм. Дори да приемем, че човек придобие някакво съвършено обществено съзнание, той едва ли би действал според него. Всички до един знаем момента, когато превъзходно съзнаваме, че не бива да правим нещо и в същото време го правим. Всички неведнъж са се улавяли, че в нас напира сила, която побеждава властта на съзнанието и която идва дълбоко от нашите характери. И пак повтарям - това е най-голямото ми щастие, - че сме това, което сме, и че се развиваме в посока, командвана от собствената ни природа, а не от законите на обществото, към което се приспособяваме.

Наистина в света, в който живеем, стават ужасни неща. Кой не би потръпнал пред подлости, насилия, убийства, предателства, войни... Но така е било, откакто свят светува и при абсолютно всякаква обществена система. Изглежда, че то е неизбежна част от нашата собствена човешка драма. Кой може да си представи триумф на добродетелите, без да са съществували пороците?... И всичко това, цялата тази противна чернилка на нашия живот е част от естествено развитие, може би част от бавна, невидима, еволюционна промяна към по-добро. Пътят към човешкото съвършенство вероятно е безкраен, но това означава, че животът на човечеството ще бъде безкраен, защото съвършенството е смъртта.

Ето че такава изкуствена промяна на човек и човешкото общество, с която толкова се спекулира в съвременния свят, е нещо съвсем илюзорно. И това е най-оптимистично заключение. Аз не смятам, че хората не трябва да търсят промяна. Част от абсурда на нашия неспокоен човешки дух е именно напрегнатото търсене на промяна с дълбокото убеждение, че такава промяна няма, или поне малко зависи от нас. Много пъти ние имаме най-насъщната нужда да се излъжем, че има какво да се променя и има в какво да се променя. И това е съществена част от нашия живот.

 

 

© Георги Марков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.09.2013, № 9 (166)

Текстът е излъчен по радио "Дойче веле", публикува се със съкращения.

Други публикации:
Георги Марков. Аз бях той. 121 документа за и от Георги Марков. София: ИК "Камея", 1999.