Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Май  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СКИТНИКЪТ И БЕЗДНАТА
(цикъл)

web

I.  
когато
когато

когато
когато

когато
когато
когато

когато

когато

когато
когато
бях мъртво пиян
с мъртвите си допивахме грапата
в тъпия подземен бардак
пианото беше механично
бях красиво умираща бучка лед
в зениците на залеза
бях Орфей
трябваше да се завърна
скапаният компютър на Хадес
ме изплю до електрическия стълб
полицаят ме прегръщаше
и крещеше че е Евридика
исках само да посвиря на паветата
но на флейтата ми имаше презерватив
залезът ме прикова към стълба
сълзливо пошепнах на Безликата
защо ме изостави любима
защо
II.  
Когато



когато




когато


когато

когато


когато

когато
бях електрически стълб
дълъг
гладък
и топъл
знаех тайните на залеза
на разни
мъртъвци
пияници
и малки блудници
мечтаех
за лудата рошава бабичка
която хранеше котките
дойде този следобед
и времето спря
Безликата приседна до нея
и пошепна злорадо
аз дойдох Ерато дойдох
исках да извикам не
но само пиянски се издрайфах
угаснах
сред хищните зеници на котките
III.  

когато

когато




когато
когато
когато


когато
когато


когато

когато
когато

блус черен блус
по стълбите ти слиза бавно
огромният златист тромпет
разлива влажно и в екстаз
дойдох аз дойдох
аз съм твоя плач на стената
дай ми текста
текст нямаше
стъпалата вече свършват
щурат се в празното безпомощни
няколко фрази банални
отломъци от сънища и спомени
не знаеш даже от кой живот са
изведнъж нелепо изтърсваш
аз съм въображаемата тъга на агнеца
прокуден от непорочната утроба
всичко много тъпо заприличва
на картина от Дали
чакаш да се събудиш
влажно и в екстаз Безликата пошепва
това ти беше текста нещастнико
разкарай се

 

 

© Емил Милев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.11.2004, № 11 (60)