ПОВИКАЙ МЕ
(цикъл)

I.
Повикай ме
в усещането че съм жив
повикай ме
и пиян
и тъжен
и влюбен
съм съм съм
в кулата мълчание
където
думите живеят с отчаяна нежност
повикай ме

II.
Повикай ме
в зелената долина
в лунната долина
и пиян
и тъжен
и влюбен
повикай ме
аз съм кит без утроба
представяш ли как ще изглежда
соленото ми тяло
в несъвместимата зеленина
повикай ме

III.
вали дъжд на хълма
утробата на мъртвия кит
поглъща утрото в краката ни
в черните подмоли на светлините й
сенките ни се докосват
и пияни
и тъжни
и влюбени
вали дъжд на хълма
несъвместимата зеленина поглъща думите
ние се казваме никак си
усещам ръцете ти
отчаяно нежно
отварят прозорчетата на кулата мълчание
и ги затварят
завинаги

© Емил Милев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.11.2004, № 11 (60)