Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕСЕН
Някой тихо почука на моя прозорец.
Ослушах се - беше дъждът.
Есента бе дошла
и лятото зъзнеше в двора,
скрило боси крачета в купа от листа.
Колко рано дойде!
Южни птици чертаят
тъжни бръчки по сивото пусто небе,
есента хладни пръсти на лицето ми слага,
a душата се свива -
сега накъде?
© Добринка Захариева, 2004
© Издателство LiterNet,
02. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.
|