Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дали може да се дари обич
с усмивка от слънцето,
с утринно цвете,
с капка роса,
с птича песен,
с повей зелен на гора?
Не зная как
се обяснява любовта...
С вятърен шепот
или с думи, отронени.
Не зная и... мълча.
Отивам си вкъщи,
сама... Там, при облаците.
Където с розови пръсти
сутрин зората
разрошва косите ми,
а късно вечер едничка луната
осветява мен и мислите ми.
Сетне, завита с тъмата,
сънувам себе си...
в твоите обятия.
19.05.2003
© Десислава Потоцка, 2003
© Издателство LiterNet,
11. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.
|