Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЪНЯТ НА ПЪРВАТА ШИВАЧКА

Диана Петрова

web

Преди не чак толкова много години жените не можели да работят редом с мъжете. Те стояли вкъщи и гледали децата. Никой не знаел как и защо се е получило така, но то било факт. Жените се раждали, за да гледат деца. Затова и никой не се радвал, когато му се раждало момиче. И защо ли? Чакал го единствено слугински живот, нещо, което не всяка жена е заслужила. От цялата история губели всички, защото много жени, които били родени за обущарки, или за учителки, или за ръководителки, или за монтьорки, или за продавачки, не следвали призванието си, а си стоели вкъщи. Един ден обаче се родило момиче на име Теа, което било избрано да промени цялата тази нелепост. Теа била една обикновена жена, която живеела в малка къща на края на занаятчийско градче с двете си деца и съпруга си Антон. Тя като всички останали майки се грижела за децата си, миела ги, хранела ги, извеждала ги навън, водела ги на училище, разказвала им приказки, подстригвала ги, перяла ги и безброй още други неща. Теа имала едно съкровено желание и то било да шие, да шие нови и красиви рокли и костюми. Но за жалост нито имала платове, нито време да се учи. Една нощ на Теа й се присънил странен сън, който завинаги щял да промени живота на милиони жени по света.

Теа сънувала, че стояла пред огледалото в банята и се гледала в него. Изведнъж срещу нея изникнала друга жена - издокарана, с прибрани коси, с красива рокля и цяла кутийка с игли и конци. Теа я гледала няколко минути и най-сетне се престрашила да я заговори:

- Коя си ти?

- Шеа.

- Откъде се появи?

- От теб.

- От мен ли? - разтреперала се Теа, защото помислила, че пред нея стои дух.

- Да не би да полудявам?

- Не. Просто си малко уплашена. Знам, че нищо не разбираш. Това е нормално в човешкото царство.

- За какво си дошла?

- Идвам да ти помогна в царуването.

- Та аз не съм никаква царица, сигурно си сбъркала.

- Царица си и още как. В царството Теа има много царици. Всяка от тях царува известно време и докато е на трона, забравя, че е царица на многото други Теи. Това е единственото условие, за да може царството да оцелее в истинския свят.

- Нищо не разбирам - въздъхнала Теа.

- За да живееш като човек в истинския свят, трябва да си забравила, че вътре в теб има много души. И да дадеш предимство само на една от тях.

- Да, започва нещо да ми просветва. Но как избирам коя да царува у мен?

- О, това никой не знае. Аз съм дошла да ти помогна в царуването и затова ти разкривам тайната. Останалите хора вероятно никога няма да разберат, че и те са едни царства, пълни с царе и царици. Но ти си избраната. Узнаваш тайната само защото на теб се пада да промениш жените.

- На мен?! Та аз съм само една проста домакиня.

- Точно затова. Вече няма да си само една домакиня. Ще царуваме заедно, така че освен домакиня, ще трябва да си вече и шивачка. Слушай сега, няма да се плашиш, защото това може да провали всичко. Утре мъжът ти ще бъде уволнен и ще остане без работа. Дълго ще си търси работа, докато всичките ви пари свършат. Но ти знай, че това се случва единствено и само за да станеш шивачка. Накрая ти ще тръгнеш на работа и ще започнеш да шиеш.

- Но жените не шият!

- Ти ще си първата шивачка, затова си избрана. Но освен това, ще си и първата жена, която ще работи. Това ще промени много живота ти. Не очаквай да ти е по-леко. Всички мъже ще се обърнат против теб, ще трябва да търпиш присмех и неразбиране. За да те приемат като равна в занаята, ще трябва да си много по-добра от тях и да работиш много повече от тях. Знам, че не е честно, но това е истината.

- Ами ако откажа?

- Ако откажеш, си оставаш домакиня. Но... едва ли. Точно затова си избраната, защото за разлика от другите ти няма да се откажеш.

- Добре, може би е така. Изясни ми само още две неща. Как така ще царуваме двете и коя съм аз тогава?

- Ти си Меа - майката. Ще царуваме двете, защото освен че ще работиш, ще си и майка. Не ми се сърди, не съм го решила сама. Цялата навалица в теб гласува за това решение. Ами така де, то какво беше - когато майката се възкачи на трона, вече никоя от нас не може да я смени. Тя е последната царица. А това не ни хареса, все пак и ние сме царици, трябва да поцаруваме. Всяка царица си иска своето, аз искам цялата Теа да шие, Мързеа иска цялата Теа да се излежава, Хеа иска цялата Теа да ходи и т.н. - да не изпадам в подробности. Сега всичко ясно ли е?

- Долу-горе.

Теа се събудила цялата в пот. Избърсала челото си и въздъхнала. Антон и децата й кротко спели до нея. Повече не могла да мигне тая нощ. На следващия ден тя се запътила към първата текстилна фабрика. После към втората, третата и т.н. Дълъг и мъчителен щял да бъде животът й. Но Теа знаела, че женската съдба лежала в нейните ръце.

Днес сме дълбоко благодарни на тази бедна и изнурена шивачка, която първа видя и се осмели да се довери на силата в себе си.

 

 

© Диана Петрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.04.2004, № 4 (53)