Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДА ПОГЛЕДНЕШ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ПЕПЕРУДАТА

Диана Петрова

web

Имало едно време момиче на име Дафни. Тя била на 13 години и била много любознателна. Искала да знае толкова много неща за живота, но недоумявала защо хората избягвали да говорят за тях. А и сякаш нямали желание да научат повече за себе си. Дафни не можела да си представи как се живее спокойно, без да се знаят отговорите на най-важните въпроси. Момичето искало да знае защо е тук, има ли Бог, има ли смисъл животът, защо всичко е толкова объркано и неясно. Всички тези въпроси без отговор я измъчвали неимоверно и я карали да изпада във все по-мрачни настроения, които родителите й с нескрита ирония обявявали за тийнейджърски. Затова Дафни започнала да ги ненавижда. Въобще не я разбирали и само й се пречкали из краката. Ходела начумерена из къщи и при всеки опит да я заговорят само им се сопвала. Дафни изпаднала в депресия. Когато й се струвало, че е в пълна безизходица, се случило нещо, което променило живота й завинаги. Разболяла се от тежка пневмония и това било началото на нейното превъплъщение...

...Било пронизващо ледена зима, когато Дафни и майка й се отправили към близката болница, където трябвало да постъпят. На слизане от таксито Дафни припаднала. Сестри с бели престилки започнали да шарят около нея, сложили й система и бързо я внесли вътре.

- А-а. Какво ли е това? - зачудила се Дафни.

Две жълти крилца на червени точки пърхали игриво точно над нослето й, а по-нагоре я гледали огромните тъмни очи на една пеперуда.

- Здравей, Дафни, не се бой от мене - чул се нечий глас, който идвал от шарените крилца. - Аз съм пеперудата спасител и идвам да ти подаря поглед през моите очи.

- Какво? Нямам нужда от подобно нещо - побързала да каже Дафни.

- О, имаш и още как. Сигурно затова страдат тялото и душата ти. Трябва да видиш нещата по съвършено друг начин - казала пеперудата, като наблегнала на думата "съвършено". - И да си отговориш на много въпроси. Тогава ще се излекуваш - отвърнала пеперудата.

- Ти откъде знаеш за тях? - разсърдила се Дафни.

- Аз знам много повече, отколкото можеш да си представиш. Но това не ти влиза в работата. Сега да минем направо на въпроса - станала по-делова пеперудата.

- Накратко, дошла съм да отговарям на въпросите ти. Моите отговори ще ти помогнат да заживееш нов и по-добър живот. Всеки път трябва да изнасям тая лекция, но какво да се прави, това ми е работата. Не, че не обичам работата си - сякаш на себе си продължила да говори пеперудата - но на моменти ми става досадно...

- Чакай малко, пеперудо, аз нямам въпроси към теб - прекъснала я Дафни.

- Може въпросите ти да не са към мен, но на мен се пада да ти отговарям - отсякла строго пеперудата.

- Ама как така? Нищо не разбирам - започнала да заеква Дафни.

- Спокойно, малката, всичко ще ти се изясни. Сега заспивай.

И вместо да заспи, както й повелила пеперудата, Дафни изведнъж отворила очи. Над себе си видяла големи банки, пълни с прозрачни течности, всевъзможни тръбички и машинки. "Сигурно съм сънувала" - помислила си тя. В този момент майка й, която досега стояла на близкия стол, се втурнала към нея с насълзени очи и я прегърнала.

- Не се бой, детето ми, всичко ще се оправи - чула Дафни думите на майка си, преди отново да заспи.

Напълно забравила за всичко, както често се случва в сънищата, Дафни започнала да мисли в съня си: "Боже, има ли те, няма ли те, не мога да те разбера. Ако ме обичаш наистина, защо ме докара в тази болница?"

Още не изрекла наум въпроса си и се появила шарената пеперуда:

- Добро начало. Стреляш право в целта, не си играеш много-много, а? Ето ти първият отговор: защото трябва да получиш отговорите на въпросите си. Иначе ще се измъчваш още повече или още по-лошо - ще спреш да си ги задаваш като повечето възрастни.

- Ама защо точно по този начин, трябваше ли непременно да влизам в болница?

- Да, защото иначе нямаше да можеш да ме видиш.

- Други въпроси имаш ли?

Сега вече Дафни разбрала играта на пеперудата. Можела да й задава каквито си ще въпроси и най-сетне да получи отговори. Направо страхотно! Мечтата й била на път да се сбъдне. Но, шшт, не трябвало да изпуска шанса си. Затова си наложила да се поуспокои от внезапно обзелото я вълнение и... въпросите заваляли. Отговорите ги следвали като опашка кученцето си:

- Защо понякога ме боли крачето или корема? Ако Бог е наистина добър, той няма да прави тези неща с мен.

- Защото тази болка те прави по-различна. Кара те да се замисляш върху някои неща, да се променяш, да се обърнеш повече към душата си.

- Ама не разбирам. Защо има зло на света, ако Бог е създал този свят?

- Защото, умнице, Бог е искал светът да е напълно съвършен, а за да е такъв, в него трябва да има всичко - и добро, и зло.

- Добре, това ми се изясни - казала почти щастлива Дафни, - а защо тогава всичко е толкова объркано и неясно в този свят? Например аз не знам за какво съм дошла на земята, трябва ли да правя нещо или не, кога ще умра, защо животът е устроен така, че да свършва...

- Стоооооооп. По-полека де, ще ме заболи главата. В крайна сметка аз съм само една пеперуда.

- Извинявай, просто не мога да се сдържа - признала Дафни.

- Така, всичко е объркано и неясно, както ти се изразяваш, защото трябва да има движение. Представи си един свят, в който всичко е ясно и точно, тогава нищо няма да се променя и този свят съвсем няма да е съвършен. А на Бог едва ли му се нрави това. Като глината, която, за да стане красив глинен съд, трябва да се върти, върти до безкрай и нечии ръце трябва да я оформят постоянно. Тогава тя се променя и става съд - нещо по-красиво от безформената глина.

- Това много не го разбрах, но нищо, аз имам и други въпроси.

- Ще го разбереш, трябва повече да си го повтаряш и ще го разбереш - с майчинска усмивка я окуражила пеперудата.

- Добре, а сега ми кажи защо съм тук?

- Това ще трябва сама да го разбереш. През първата половина от живота си ще се опитваш да разбереш, а през втората - да го осъществиш. Поне при повечето хора става така. Няма рецепти. И мен ако питаш така си е най-добре.

- Да, но има някои хора, които никога не успяват да разберат защо са тук, други все са недоволни от живота си. Това защо е така? - изстреляла смело въпросите си Дафни, сякаш всеки ден си ги е задавала.

- Какво те учудва, трябва да има всичко в този свят, не само добри неща.

- Явно всичко ще се свежда до това пусто съвършенство. Но, кажи ми, как някои хора могат да живеят, без да си задават тези въпроси? - развълнувана продължила Дафни.

- Мисля, че са си ги задавали някога - отвърнала пеперудата, но като не са открили отговор, не са продължили да го търсят и са се престорили, че вече го знаят. Така са се почувствали по-важни пред другите. С времето обаче са забравили, че са направили този компромис. Това е моментът, когато детето се превръща във възрастен. По-късно повечето хора отново си задават тези въпроси и се мъчат да се сетят какви са били отговорите, но уви - не могат. Изпадат в депресии, подобни на твоята, и полудяват. Нещо като закъснял пубертет. Но има една разлика - вече е късно да задават въпросите на когото и да било, изпитват срам, опасяват се от подигравки и неразбиране. Такива са възрастните. И тогава правят най-отчаяната стъпка.

- Каква е тя? - нетърпеливо попитала Дафни.

- Ами обграждат се с тесни граници, опознават тези тесни граници, натрупват увереност, че ги познават и оттам нататък не смеят и не желаят дори да погледнат извън тях. Светът им се заключва вътре в тези граници и това е. А там отвъд - размечтала се пеперудата - има огромен, необятен хоризонт и едно красиво и безкрайно небе. Аз идвам оттам и мога да ти кажа. Да, има небе, по-голямо от късчето, което те виждат от оградите си. Да, има и други светове, по-широки и по-различни, има толкова много неща. Толкова много... неща, които те така безразсъдно изпускат.

Пеперудата се унесла в монолога си и почти забравила за Дафни. Тя бавно разтворила крилца и се отпуснала на лекия ветрец, който подухвал. И така, все още замечтана, се понесла по течението на вятъра...

- Не отлитай, пеперудо, имам още въпроси...

- Не се бой, дете, на тях ще можеш да си отговаряш вече сама. Помни само, че когато ти потрябва отговор, затваряй очи и си представяй, че като ги отвориш, ще погледнеш с моите очи, с очите на пеперудата...

Последните думи на пеперудата заехтяли в далечината, докато накрая всичко замлъкнало.

Дафни се събудила и от нея сякаш напирало ново чувство. Била изпълнена с надежда и щастие. Знаела, че скоро ще се излекува. Отново видяла тръбичките и машинките над главата си. Плъзнала поглед настрани. Там на един стол дремела майка й. Обърнала се на другата страна, където на стената висяло огледало. Погледнала се в него. Затворила очи и когато след малко ги отворила, от огледалото наистина я гледали очите на пеперудата.

 

 

© Диана Петрова, 2004
© Издателство LiterNet, 12. 03. 2004
=============================
Първо издание, електронно.