Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОБЛАКЪТ ОТ СТРАХ

Диана Петрова

web

Имало едно време едно непослушно патенце, което никога не вървяло с другите патенца и мама Патка. То все се оглеждало встрани - ту помирисвало цветенцата, ту се гонело с пчеличките, ту си тананикало тихичко: "па-па-па". Един ден то се загледало в един мравуняк. Това е замъкът на мравките, където мравките носят зрънца и пръчици и от тях строят малки къщички за дечицата си. Докато се любувало на пъргавите мравки, майка му и братчетата му се отдалечили и когато то ги потърсило с поглед, видяло че вече ги няма. Патенцето се загубило. Изведнъж му станало страшно и то закрило главичката си с крилца. Така минало известно време и патето решило да погледне какво става край него. Открило очички и какво да види: край него на всички страни се простирал огромен облак. То попитало боязливо облака:

- Ти пък откъде се появи?

Облакът се ядосал, че патето му задава въпрос и отвърнал заядливо:

- То си е моя работа. Само ще ти кажа, че ще ходя с теб, докато не спреш да се страхуваш.

- Но как така - заплакало патенцето, - аз се изгубих, защото не послушах моята мама Патка и сега много ме е страх.

- Въобще не ме интересува - троснал се облакът.

Като чуло начумерените думи на облака патенцето се изплашило още повече. И тогава облакът станал още по-голям и по-заядлив.

- Ха-ха-ха. Никога няма да можеш да се измъкнеш от мен. Ще те преследвам винаги. Ха-ха-ха...

На патенцето му се свило сърчицето и заплакало безутешно. Плакало, плакало цял ден и накрая се уморило и заспало. На следващия ден една капчица роса паднала на малкото му клюнче и го събудила. То било забравило къде е и колко е уплашено и се усмихнало на изгряващото слънце. Разтъркало очи и какво да види: пред него се изправила една малка фея с вълшебната си пръчица. Патенцето се приближило и започнало да я разглежда с интерес. Изведнъж феята кихнала и започнала да мърмори бързо и задъхано:

- Пфу, най-сетне те намерих, търся те цяла вечност.

Патенцето се слисало и не знаело какво да каже.

- Не, не, не се плаши пак, че отново ще дойде облакът от страх и ще те обгърне. Тогава пак няма да мога да те намеря - извикала феята.

Патенцето се поуспокоило и попитало:

- Но какво е това облак от страх?

- Ами не знаеш ли, той се появява винаги, когато много те е страх и ми пречи да видя къде си. Така не мога да те спася, когато си в беда и си се загубило.

- Аха - казало патенцето, - значи си дошла да ме заведеш при моята мама.

- Да, щях да дойда и по-рано, но тебе все повече те беше страх и тогава облакът ставаше по-голям, докато накрая съвсем не можех да те видя. Добре, че заспа и забрави да се страхуваш, та тогава най-сетне да изчезне облакът от страх.

Чак след тези думи на добрата фея патенцето се поуспокоило.

- Сега готово ли си да те заведа при мама Патка?

- Да - отвърнало радостно патенцето.

И феята влязла с патето в една локва наблизо, ударила с вълшебната си пръчица по водата и локвата политнала.

След като пристигнали при мама Патка, тя целунала патето и преди да се сбогуват, му заръчала:

- Друг път, ако ти се случи да се загубиш, запомни едно: никога не се плаши, защото иначе няма как да те открия.

Патенцето кимнало в знак на съгласие и се сгушило в топлото тяло на майка си.

Феята се усмихнала:

- А сега трябва да вървя, че ме чакат и на други места.

После ударила с вълшебната си пръчица в един камък, бързо седнала на него и камъкът полетял към небето.

 

 

© Диана Петрова, 2004
© Издателство LiterNet, 22. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.