ЛЪВЪТ И ЛИСИЦАТА

(куклена пиеса)

Диана Петрова

web

Действащи лица

• Лъв
• Лисица
• Носорог
• Зебра
• Лъвица
• Орел
• Лъвче
• Слаби животни
• Силни животни

Първо действие

ЗЕБРАТА. Моля ви да ми помогнете, Ваше Височество. Иска ми се да попаса зелена тревичка, но Носорогът не ми дава. Той пасе от най-хубавите поляни и аз не мога да се добера до тях.

ЛЪВЪТ (имитира я с подправен женски глас). Ако може и да ми издухате сополите? (строго) Я се стегни малко, ти къде се намираш, това да не ти е тризвезден хотел.

ЗЕБРАТА. Но...

ЛЪВЪТ. Никакво но... До гуша ми дойде да се занимавам с глупавите ви истории. Имам си и по-важна работа.

ЗЕБРАТА (угоднически). Простете, царю, но кой друг може да ми помогне, ако не вие - най-силният?

ЛЪВЪТ (ядосано). Каква помощ, за какво говориш, нищо не си разбрала.

ЗЕБРАТА. Съжалявам.

ЛЪВЪТ. Обясних ти вече. Трябва да престанеш с тия капризи.

ЗЕБРАТА (с фатална смелост). Ще ме простите, ама това не са капризи.

ЛЪВЪТ (изревава страшно). Как смееш да ми противоречиш?

ЗЕБРАТА. Аз...

ЛЪВЪТ. Никакво аз, това е джунгла, моeто момиче, и в джунглата важи законът на джунглата. Той гласи просто и ясно, че...

ЗЕБРАТА. Да, знам: побеждава най-силният. Но какво да правим ние, да умираме от глад ли?

ЛЪВЪТ. Не ме интересува. Оправяйте се, как са се оправяли вашите родители? Тук нищо не се е променило от преди хиляди години.

ЗЕБРАТА (предпазливо). Това ние не можем да знаем, няма как, разказвали са ни най-много за дядовците ни.

ЛЪВЪТ. А на дядовците ни, кой мислиш, че е разказвал. Чакай... чакай малко. Ти да не се опитваш да ми кажеш, че прародителите ни са можели да ни излъжат...

ЗЕБРАТА (страхливо). Съвсем не, господарю, просто казвам, че няма как да сме сигурни... Може всеки да е поукрасявал по малко истината.

ЛЪВЪТ (разтърква слепоочие). Уф, я стига, почвам вече да губя търпение.

ЗЕБРАТА. Добре, добре, само ако може да кажете на Носорога да не ме гони и мен от поляните с най-вкусната трева, това е всичко, много ли е това...

ЛЪВЪТ (грубо). Говорихме вече по този въпрос, измитай се от погледа ми.

ЗЕБРАТА (последен опит). Лъвицо, скъпа царицо, моля ви, поне вие ми помогнете, ако вие дадете съгласие, цар Лъв също ще склони. Тук в гората всички ви уважаваме много, много, много...

ЛЪВИЦАТА. О, не ми се мисли сега за такива работи, имам си по-важни неща да правя. Трябва да науча бъдещият цар да...

ЗЕБРАТА. Да, разбира се. Но вие сте и наша царица!!! И като такава имате задължения...

ЛЪВЪТ. Ама че наглост, я се пръждосвай веднага оттук.

ЛЪВИЦАТА. Да, до гуша ни дойде твоето мрънкане и неприличното ти държание. Тръгнала на царицата да казва какво да прави, ама-ха.

ЛЪВЪТ. Пфу, голяма досада са тия, слабите животни. Все нещо ще искат.

ЛЪВИЦАТА. Трябва да ги постегнеш, много непочтително са започнали да се държат.

ЛЪВЪТ. Да бе. Все аз да ги оправям, да се стягат сами, вече сили не ми останаха. Сам самичък се боря с тях.

ЛЪВИЦАТА. Какво намекваш? Че не ти помагам ли? (ядосано) А според тебе кой се грижи за нашия общ син? Ти да не би да ми помагаш много?!

ЛЪВЪТ (раздразнено). Нямах това предвид. Имам чувството че се възползваш от всеки миг, за да ме сравниш със земята. И това, ако е любов...

ЛЪВЧЕ (смее се). Ха-ха-ха.

ЛЪВИЦАТА. Какво смешно има?

ЛЪВЧЕ (свива се). Нищо. Аз не се смея на вас, играя си.

ЛЪВИЦАТА (начумерена). Играй си по-внимателно, не виждаш ли, че мама и тати разговарят.

ЛЪВЧЕ. Добре, мамо.

ЛЪВЪТ. Достатъчно. Хайде да се прибираме.

ЛЪВИЦАТА. Почакай, исках само нещо да те попитам.

ЛЪВЪТ (нетърпеливо). Казвай, какво?

ЛЪВИЦАТА (кокетничи, умилква се около Лъва). Вярно ли е, че ако бях казала да помогнеш на Зебрата, щеше да го сториш?

ЛЪВЪТ. Какво значение има след като Зебрата вече си отиде?

ЛЪВИЦАТА. Кажи ми де, моля те...

ЛЪВЪТ (небрежно). Не знам, сигурно щях да се съглася.

ЛЪВИЦАТА. Наистина ли?

ЛЪВЪТ. Да.

ЛЪВИЦАТА (смее се). И защо, само защото аз го казвам ли? ЛЪВЪТ (сериозно). Защото те обичам и защото и другите те обичат, макар (поема си дъх) сладките ти капризи да нямат край...

ЛИСИЦАТА (тревожно). Пожар! Пожар! Бягайте бързо, спасявайте малките си!

ЛЪВЪТ (учудено). Но къде е тоя пожар, Кума Лиске?!

ЛИСИЦАТА. Идва насам от юг, светкавица подпали едно дърво и...

ЛЪВЪТ. И?!

ЛИСИЦАТА. И огънят идва към вашето леговище! Бързо излизайте...

ЛЪВИЦАТА (подплашено). Ле-ле-ле, майко (лута се). Ами аз да взема да приготвя багажа.

ЛИСИЦАТА (трескаво). Какъв багаж? Не чу ли, че има пожар.

ЛЪВИЦАТА (зъби се). Внимавай с кого говориш, аз съм царицата на джунглата.

ЛИСИЦАТА (настрани). Да, но не за дълго (на висок глас). Простете, драга царице, само се грижа за вашата безопасност.

ЛЪВЪТ. Не се залисвайте... тръгваме. По-бързо, по-бързо.

А на теб... не знам как ще ти се отблагодаря...

ЛИСИЦАТА (лукаво). Не бери грижа, ти вече ми се отблагодаряваш... тъй де, исках да кажа няма защо, бе мой дълг да ви предупредя.

ЛИСИЦАТА. Ха така. Наредих ли ви сега! Глупаци, хи-хи-хи, особено цар Лъв - пълен глупак. Откога копнея за тоя момент.

Я да видим - ммм... страхотно местенце. Мека тревичка, сенчица - ясно защо го наричат царско местенце.

ЗЕБРАТА. А-а. Какво е това? Къде е царят?

ЛИСИЦАТА. Няма го.

ЗЕБРАТА. Ама... как така?

ЛИСИЦАТА. Ами на така.

ЗЕБРАТА. Ей, вие какво си позволявате, да лежите в леговището на царя. Искам веднага обяснение.

ЛИСИЦАТА. Обяснение ли? Хи-хи-хи.

ЗЕБРАТА. Точно това казах - обяснение.

ЛИСИЦАТА. Че то царица обяснение трябва ли да дава.

ЗЕБРАТА. Не. Цариците никога не дават обяснение, те са владетелки на джунглата, дясната ръка на царя...

ЛИСИЦАТА. Именно.

ЗЕБРАТА (объркано). Какво именно? Нищо не разбирам.

ЛИСИЦАТА (спокойно). Аз съм новата царица, умнице.

ЗЕБРАТА. Нова-нова-новата какво?

ЛИСИЦАТА. Същото, което чу.

ЗЕБРАТА. А къде е цар Лъв?

ЛИСИЦАТА. Цар Лъв ли?

ЗЕБРАТА (по-уверено). Точно така, цар Лъв.

ЛИСИЦАТА. Вече няма да има цар. Само царица.

ЗЕБРАТА. Но... но това е възмутително, недопустимо, страшно...

ЛИСИЦАТА. Че какво му е страшното.

ЗЕБРАТА (през сълзи). Ами това, че вече няма да има кой да ни защитава. Осиротели сме, самички сме, загубени сме (хлипа).

ЛИСИЦАТА. Стига превземки. Преди да не ви беше по-добре - чух как цар Лъв отхвърли молбата ти. Стоях зад ей онова дърво и ви слушах внимателно.

ЗЕБРАТА. Как смееш... Я чакай малко. Ти какво правиш в леговището на царя.

ЛИСИЦАТА. Не в неговото леговище, а в моето. Излежавам се и те слушам.

ЗЕБРАТА (заканително). Я се махай оттам, че ей сегичка ще дойде той и си загубена.

ЛИСИЦАТА. Ц-ц-ц. То бива сляпа вярност, бива, ама чак пък толкоз, не съм се и надявала да има. Не стига, че не си доволна от цар Лъв, ами и го защитаваш. (рецитира лирично) Отпусни сърцето си...

Няма вече цар,
Няма вече роби,
Няма господар,
Всички сте свободни.

ЗЕБРАТА. Ама... нещо не разбирам. Как така царят си отиде?

ЛИСИЦАТА. Царят си отиде и остави царството си на мен.

ЗЕБРАТА. Защо?!?

ЛИСИЦАТА. Защото знае, че аз ще ви управлявам по-добре.

ЗЕБРАТА (дълбоко замислена). Хм-хм. Не трябваше ли да ни го каже лично?

ЛИСИЦАТА. Не разбираш ли, сърцето му е разбито, трябва да си иде, защото се е разболял, не може вече да ви управлява.

ЗЕБРАТА. Хайде сега пък се разболял. Кума Лиске (заканва й се с пръст), тука нещо ми се струва съмнително.

ЛИСИЦАТА. Достатъчно. Сега ме слушай добре. Аз съм новата царица и няма да търпя подобно отношение и неподчинение. Айде изчезвай, че не знам...

ЗЕБРАТА (изпъва се и започва да пристъпва назад). Слушам. Простете, царице, оттеглям се.

КАТЕРИЦАТА. Охо, здравей, Зебро, накъде така.

ЗЕБРАТА (тихо). Не питай, Катерицо, страшни работи стават из нашата джунгла...

КАТЕРИЦАТА (учудено). Какви работи?!

ЗЕБРАТА. Какви ли, имаме царица вече, няма цар.

КАТЕРИЦАТА. Ура-а, ще управлява жена му, а нея можем да я въртим на малкия си пръст. Само трябва да й повтаряме колко много я обичаме и...

ЗЕБРАТА. Стоооп. Нищо подобно. Няма да управлява жена му, ами Лисицата.

КАТЕРИЦАТА (стреснато). Ама как така?

ЗЕБРАТА. На така.

КАТЕРИЦАТА (раздразнена). О, я стига си се правила на тра-ла-ла. Казвай какво става.

ЗЕБРАТА. И аз не знам, не мога да си го обясня. Каза, че цар Лъв бил болен и не можел вече да ни управлява, нещо такова...

КАТЕРИЦАТА (вайка се). Леле-майчице. Ой, ой, ой.

ЗЕБРАТА. Тука има нещо гнило. Дай да помислим. Ако цар Лъв бе болен и бе решил да се откаже от трона, все някак щеше да ни го съобщи, нали?

КАТЕРИЦАТА (замислено). Мисля, че да. Но дори и да е така, какво можем да направим сега?

ЗЕБРАТА. Именно, именно. Нищо не можем да направим (прави малка пауза и изведнъж придобива лукаво изражение). Освен да се възползваме от новосъздалата се ситуация.

КАТЕРИЦАТА. Хей, какво си намислила... Ти май ще излезеш по-голяма хитруша и от Кума Лиска.

ЗЕБРАТА. Може-може. Не отказвам комплименти. Ще помоля Лисицата да изгони Носорога от най-хубавите поляни. Царят не се съгласи, но царицата може би... Да тръгваме...

КАТЕРИЦАТА. Накъде?

ЗЕБРАТА. Как накъде? Към леговището на новата царица.

ЗЕБРАТА. Хм-хм (изчаква малко).

КАТЕРИЦАТА (шепне). Май спи дълбоко.

ЗЕБРАТА (по-високо). Хм-хм.

ЗЕБРАТА (вика силно). Ехоооооо.

ЛИСИЦАТА (стреснато). Ох, какво става?

ЗЕБРАТА. Ние сме, драга царице.

КАТЕРИЦАТА. Да, ние сме.

ЗЕБРАТА. Простете, преблага, гърлото нещо ме боли и не мога да взимам ниските тонове.

КАТЕРИЦАТА. Мда, простете...

ЛИСИЦАТА (троснато). Ще се наложи да ги взимаш. Казвай какво има пък сега.

ЗЕБРАТА. Ами, то... казвам направо. Носорогът все пасе от най-хубавите поляни и не ми дава и аз да паса оттам.

ЛИСИЦАТА. Дребна работа, но ти, да, ти, бързо се ориентираш, докато се чудеше дали съм царица, сега изведнъж станах преблага.

ЗЕБРАТА (поласкана). Еми, такава съм си открай време.

ЛИСИЦАТА (вкаменява изражението си). По-сериозно, по-сериозно. Как може да те занимават такива глупости, акълът ми не го побира?

ЗЕБРАТА. Ами...

КАТЕРИЦАТА. Ами...

ЛИСИЦАТА (обръща се към Катерицата, която стои една крачка зад Зебрата). А ти не повтаряй, че така ме дразниш. Вие двете нямате ли какво да правите по цял ден?

ЗЕБРАТА. Извинете, драга Лисице, просто мислех, че...

ЛИСИЦАТА (агресивно). Че?!?

ЗЕБРАТА (плахо). Че сте по-добра царица от Лъва. Той все пренебрегваше по-слабите животни.

ЛИСИЦАТА. Хм.

ЗЕБРАТА (по-уверено). Вие сте нашата закрилница. Ами да. Че те, силните животни, нямат нужда от закрила. Само слабите. А какво става - все ни мачкат...

ЛИСИЦАТА. Добре, добре, добре. Чакай малко да помисля (говори настрани на себе си).Мда, това не е лоша идея. Може да се възползвам. Ако помогна сега на тая глупава Зебра, славата ми ще се разнесе из цялата джунгла. И... и тогава всички слаби животни ще ми се кланят. (на висок глас) Сега. Ти...

КАТЕРИЦАТА (застава мирно). На вашите услуги, царице.

ЛИСИЦАТА. Иди при Носорога и му прошепни на ухото, че се носи слух...

КАТЕРИЦАТА (навежда се напред с тайнствено изражение). Слух..

ЛИСИЦАТА. Да, слух за неговата трева.

КАТЕРИЦАТА. Какъв слух?

ЛИСИЦАТА. Че си видяла през нощта как е минал човешки самолет в небето и я е напръскал със синя вода.

КАТЕРИЦАТА. Самолет, вода...

ЛИСИЦАТА. Важно е да запомниш подробностите: синя вода, не каква да е, а синя.

КАТЕРИЦАТА. Добре, човешки самолет, синя вода, човешки самолет, синя вода, син самолет, човешка вода...

ЛИСИЦАТА (ядосано). Напрегни се малко, иначе ще викна някой друг да изпълни поръчението.

КАТЕРИЦАТА. Слушам, царице: човешки самолет - синя вода.

ЛИСИЦАТА. А ти, Зебро, иди след Катерицата при Носорога и му кажи, че вече ти е все едно дали само той ще яде от хубавите поляни.

ЗЕБРАТА. Ама, как така...

ЛИСИЦАТА. Много въпроси взе да задаваш.

ЗЕБРАТА. Добре, добре. Ако го направя, ще ми позволи ли да паса...

ЛИСИЦАТА. Ха-ха-ха, разсмивате ме. Какво ти позволение, той направо ще избяга оттам. Много добре знае, че синята вода е отрова.

ЗЕБРАТА (възхитена). Отрова ли?! Става напечено като в истински екшън. Отрова, да-да, чак сега разбирам. Направо ще се пукне от страх. Ха-ха. Благодарим ти, мила царице за помощта. Веднага отиваме натам.

ЛИСИЦАТА. Чакайте, чакайте. После да се върнете да ми докладвате и...

ЗЕБРАТА. И?

ЛИСИЦАТА. И да разкажете на всички каква добрина ви сторих. За първи път в джунглата ще се случи слабо животно да победи силно... За първи път и заслугата е моя.

Аз съм велика царица,
Мила, блага, добра,
Моите мънички хитрости
Правят безкрай чудеса...

ЗЕБРАТА (по-тихо, на себе си). Чакай да видим какво ще стане, пък после ще разнасяме слава. (на висок глас) Да, Ваше Височество, да, преблага царице.

ЗЕБРАТА. Да си жива и здрава, царице. Много те обичаме. Ти си нашата закрилница.

СЛАБИТЕ ЖИВОТНИ (в хор). Да си жива и здрава, царице.

ЗЕБРАТА. За добрината, която ни стори, не знаем как да ти се отблагодарим.

СЛАБИ ЖИВОТНИ (в хор). Благодарим, благодарим...

ЗЕБРАТА. Приеми от нас този скромен дар - ароматен горски букет цветя и най-хубавата тревица за твоето леговище.

НОСОРОГЪТ. Ей, ти, хитра лисицо. Това тука да не ти е човешко царство. Това е животинско царство и то от джунглата - най-жестокото място на света. Тук оцеляват само силните.

СИЛНИТЕ ЖИВОТНИ (кимат одобрително). Само силните.

НОСОРОГЪТ. То така както е тръгнало, какво ще стане. Срам и позор! Ще се превърнем в човешко царство. Лиготии!

СИЛНИТЕ ЖИВОТНИ. Лиготии, лиготии.

НОСОРОГЪТ. Това трябва да се прекрати. Не може така.

СИЛНИТЕ ЖИВОТНИ (напевно). Не може така, не може така.

НОСОРОГЪТ. Да свалим Лисицата от трона! То и без това не се знае точно как се е възкачила там.

СИЛНИТЕ ЖИВОТНИ (напевно). Не се знае, не се знае.

НОСОРОГЪТ. Хайде стига сте повтаряли, ами да действаме.

ЛИСИЦАТА (тревожно). Ето там, ето там, вижте, малкото Носорогче е застанало на ръба на пропастта и може да падне долу... (сочи встрани от сцената).

НОСОРОГ (стреснато). Къде бе?

ЛИСИЦАТА. Не питай къде, ами тичайте да го спасите, всички, бързо натам.

ЛИСИЦАТА (на себе си). Лесно се хващат, няма що! Хи-хи-хи (спира за момент). А сега да се захвана със същинската работа. Трябва ми бодигард - силно животно. Мда, силно животно...Всъщност за какво ми е силно животно. Трябва да помисля по-добре. Ами... ако им кажа, че...

НОСОРОГЪТ (заканително). Лъжкиня с лъжкиня, ей сега ще те наредя! Ти не си никаква царица, ти си една непрокопсаница!

ЛИСИЦАТА. Само посмей да ми сториш зло и край с малкото Носорогче.

НОСОРОГЪТ. Как смееш да заплашваш сина ми, това е вече прекалено!

ЛИСИЦАТА. Сприиии! Повярвай ми, нямам никакво желание, но все някак трябва да се погрижа за кожата си, нали?! Освен това (придобива тайнствено изражение) не знаете ли старото предание за онези, които искали да сторят зло на Лисица?

СИЛНИ ЖИВОТНИ. Какво предание?

ЛИСИЦАТА. Преданието гласи, че онзи, който вдигне ръка срещу Лисица, бива прокълнат до девето коляно.

ЗЕБРАТА. Ами че то кой има девет колена?

ЛИСИЦАТА (нетърпеливо). Естествено, че никой няма девет колена. Това е думата. Означава, че ако някой от вас ми стори зло, от това ще си пати не само той, ами и децата му, и внуците му, и правнуците му и внуците на правнуците му...

НОСОРОГЪТ (изведнъж сменя изражението си от ядосано на благо). Стига, достатъчно. Разбрах. Но кажи ми само едно - как може да ти се вярва, след като досега само си ни лъгала?

ЛИСИЦАТА. Лъгала, лъгала, но пък на някои от вас им беше добре. (иронично и заядливо) Е, ако не ти се вярва, защо не вземеш да опиташ, какво толкова ще загубиш - ще губят децата ти девет поколения напред.

НОСОРОГЪТ (вади отнякъде бяло знаме и го развява). Добре де, какво толкова. Ще бъде на твоята. Но съгласи се, че така ощетяваш нас, силните животни. Не може ту едните да са добре, ту другите.

ЛИСИЦАТА. Защо да не може? Какво ти струва да пускаш Зебрата да пасе от общите поляни? Тя няма да изяде цялата трева. А и освен това повече ще те почита.

НОСОРОГЪТ (вирва глава). Съгласявам се само по принуда. Иначе това е грубо нарушение на семейната ни чест, позор за рода ни. Ще си платиш някой ден за това.

ЛИСИЦАТА. Опитвам се да ви помиря, но вие упорито отказвате.

НОСОРОГЪТ. Точно така си е. Хайде, силни животни, да се махаме оттук.

Край на първо действие

Второ действие

ЛЪВЪТ. Хм, тук има нещо странно.

ЛЪВИЦАТА (светкавично, сякаш през цялото време си го е мислила, но не е смеела да го каже). Да, наистина.

ЛЪВЪТ. Не надушвам мирис на изгоряло.

ЛЪВИЦАТА. Нито се чува шум от много животни, а уж те трябваше да те следват.

ЛЪВЧЕ. Всичко е толкова красиво! И ние сме на път. Много ми харесва този път. Да пътуваме, да пътуваме.

ЛЪВИЦАТА. Престани Лъвчо... Стига с тая врява. С баща ти размишляваме.

ЛЪВЪТ. Почвам да се чудя дали....

ОРЕЛЪТ. Накъде сте тръгнали, Ваше Височество, с цялото си семейство?

ЛЪВЪТ. Бягам на север, а след мен трябва да идват и другите животни.

ОРЕЛЪТ. Но защо е това преселение?

ЛЪВЪТ. Не ти ли каза Лисицата, гони ни пожар от север.

ОРЕЛЪТ (смее се нервно). Това да не е някоя от остроумните ви шеги, Ваше височество. Защото сега идвам точно от облаците и оттам не се вижда никакъв пушек из нашата джунгла.

Лъвът (намръщва се зловещо). Сигурен ли си? Много е важно да си сигурен.

ОРЕЛЪТ. Да, да, да, сигурен съм.

ЛЪВИЦАТА. Аз си го мислех, ама...

ЛЪВЪТ (ядосано). Като си си го мислила, защо не ми каза?

ЛЪВИЦАТА. Ами като слушаш нея, а не мен.

ОРЕЛЪТ. Май Лисицата ви е излъгала. Тя лъже всички. Много е хитра.

ЛЪВЪТ (заканително). Ще й кажа аз на нея... Да ме прати за зелен хайвер с цялото ми семейство. Пфу...

ОРЕЛЪТ. Моля ви, внимавайте, Ваше Височество. Кой знае какво е намислила, проклетницата.

ЛЪВИЦАТА. Предлагам да я накажеш.

ЛЪВЪТ. Най-малкото, което ще направя. Да обръщаме.

ЛЪВЧЕ. Но, татко, нека повървим още малко.

ЛЪВЪТ (строго). Казах, обръщаме. А ти, Орльо, ако си ме излъгал в нещо, мисли му.

ОРЕЛЪТ (страхливо). Разбира се, че не, Ваше Височество, докладвах ви цялата истина.

ЛЪВЪТ. Това ще разберем, като стигнем до леговището.

ЛИСИЦАТА. Слабите животни имат право да живеят и трябва да го отстояват. Ако ви дразнят по-силните от вас, идвате при мен и аз веднага ще ги накажа. Джунглата ще се промени, ще придобие нов облик, почти човешки облик, защото...

За всинца ни е и тревата,
Небето, въздуха, водата...

ЗЕБРАТА. Не, не, моля ви, Ваше Височество, не убивайте новата ни царица! Тя ни помогна много, докато ви нямаше!

ЛЪВЪТ. Как не ви е срам, това тук на какво се е обърнало. А ти, хитра Лисицо, какво си въобразяваш? Че можеш да заемеш мястото ми, ли (гласът му изписква накрая)?! Ще те схрускам на една хапка.

ЗЕБРАТА. Но моля ви, моля ви, моля ви! (пада в краката на Лъва) Не я убивайте.

ЛЪВЪТ. А ти ще си следващата?

ЗЕБРАТА. Ама как... ние мислихме, че вие сте оставили царицата. Тя ни каза, че сте болен и...

ЛЪВЪТ. Какво? Как може да й повярвате. На всичките ли ви е изпила ума?! Добре ме познавате, знаете, че няма да ви изоставя, без да ви го съобщя лично. За това поне ще ми стигнат силите...

ЗЕБРАТА. Ами... то... щото тя започна да ни защитава, нас слабите, и ние...

ЛЪВЪТ (ядосано). Не искам да слушам, че ще ви почна наред! Това е грубо неподчинение на всички мои разпоредби!

ЛИСИЦАТА (спокойно). Но защо вините тях, погледнете себе си. Вие сам се хванахте на лъжите ми, а тях и да съм ги излъгала, поне имат някаква полза от това.

ЛЪВЪТ (скърца със зъби). Колкото и да ми е неприятно да го призная (поема дълбоко дъх), си права. Аз попаднах в коварната ти клопка, а какво остава за тях. Сигурно си им наговорила един куп обещания, за да ти се вържат.

ЛИСИЦАТА. Обещания, обещания, но изпълнени. Когато спрете да се гневите, ще видите, че не всичко е било напразно. Попитайте тези слаби горски животни от кого са по-доволни - от вас или от мен.

ЛЪВЪТ. Вярно ли е това?

СЛАБИТЕ ЖИВОТНИ. Да.

ЛЪВЪТ. Е, това вече на нищо не прилича.

ЛИСИЦАТА (разгорещено). Защо пък на нищо да не прилича. Бих казала точно обратното.

ЗЕБРАТА. Ами да, Нейно Височество Лисицата, може и да ви е измамила, но на нас много ни помогна с хитрините си. Да вземем мен например... аз вече мога да паса от тучните зелени поляни наравно с Носорога.

КАТЕРИЦАТА. А пък аз...

ЗЕБРАТА (тупа я по главата). Млъкни, чакай да довърша... Е, разбира се, още ме е страх от Носорога, но (изпъчва се смело) ако бяхте вие тук, сигурно щях да си остана само със забележката ви, че искам твърде много и че това е то законът на джунглата.

ЛЪВЪТ. Ах, ти, неблагодарница такава! Ей сега ще те науча кой тук е цар и кой царица...

ЛИСИЦАТА (крещи). Спрете тая препирня! Така нищо няма да се получи. Моля те, цар Лъв, изчакай аз да се изкажа.

ЛЪВЪТ (колебае се). Добре, имаш право на последно изказване, преди да те разкъсам.

ЛИСИЦАТА. Днес мен ще разкъсаш, утре някой друг, който не те харесва, и то какво ще стане?! Искаш да не останат животни в джунглата ли?

ЛЪВЪТ. О, не се тревожи, непременно ще останат и това ще са силните животни.

ЛИСИЦАТА. Но тогава царството ти ще намалее.

ЛЪВЪТ. Не са ми притрябвали такива поданици, в джунглата слабите не оцеляват.

ЛИСИЦАТА. Те са физически слаби, но могат да бъдат силни в други неща.

ЛЪВЪТ. В какви неща. Какво може да прави една Катерица например?

КАТЕРИЦАТА. Аз ли? Защо точно аз?

ЛИСИЦАТА. Може да събира лешници, така че когато натрупа сняг, да има храна за всички.

ЛЪВЪТ. Но силните животни не ядат лешници.

ЛИСИЦАТА. По-добре лешници, отколкото нищо.

ЛЪВЪТ. Добре, да оставим Катерицата.

КАТЕРИЦАТА. Уф, олекна ми.

ЛЪВЪТ. Да вземем устатата Зебра.

ЗЕБРАТА. Не ми е приятно да ме обиждат.

ЛЪВЪТ. Какво може да прави една Зебра?

ЛИСИЦАТА. Знам ли, защо не попитаме нея? (хапливо) Или ти не се интересуваш от уменията на подчинените си?

ЛЪВЪТ (възмутено). Но това е джунгла, не може да има преговори, изслушвания и тем подобни! Джунглата е дива, там никой никого не изслушва (свива рамене). Просто по-силните изяждат по-слабите.

ЛИСИЦАТА. И трябва ли пък винаги да е така?

ЛЪВЪТ. А как иначе да бъде?

ЛИСИЦАТА. Добре, на тебе може и да ти харесва така, защото си силен. Но представи си за момент, че си мишка.

ЛЪВЪТ. Мишка ли?

ЛИСИЦАТА. Да, мишка. Какво можеш да направиш?

ЛЪВЪТ. Сигурно ще бягам, ще се крия, не знам. До гуша ми дойде този разговор. Казах, че тук, в джунглата няма преговори, аз съм по-силният, аз съм следователно царят и аз решавам какво ще става.

ЛИСИЦАТА. Добре, така да е. Да тръгваме тогава (маха на слабите животни да тръгват след нея).

ЛЪВЪТ. Ти никъде няма да ходиш, специално теб ще те разкъсам, а другите нека вървят. (към тях) Вървете, махайте се, още по-добре. Тъкмо ще имам по-малко работа. Иначе тия слаби животни само проблеми ми създават.

ЛИСИЦАТА. Ще видим дали ще е така. Мен ако питаш, ще имаш доста работа.

ЛЪВЪТ. Глупости на търкалета!

ЛИСИЦАТА (заканително). Ще видиш като вече няма да има кого да преследвате. Както всичките сте силни, ще се изпоизбиете един друг за някоя и друга зелена полянка.

ЛЪВЪТ (смее се). Брей, ти взе и да предсказваш вече. Ц-ц-ц...

ЛИСИЦАТА. Ами да, то не е много трудно да предскажеш какво ще се случи, (гордо) пък и мога да си подърдоря в предсмъртния си час.

ЗЕБРАТА. Но моля ви, не убивайте Лисицата. Тя е искала да ни стори добро.

ЛЪВЪТ (смее се). Ха-ха-ха. Това беше още по-смешно. Ха-ха-ха (изведнъж приема строго изражение). Вие не разбирате ли, че всичко, което е искала Лисицата, е било да завземе властта. Абсолютно нищо друго не я е интересувало.

ЗЕБРАТА (замисля се за момент). Аз може и да не съм много умна, но все ми се струва, че щом толкова лесно е успяла, значи заслужава тази власт и е дошло времето да ви сменят. Ако животните в джунглата ви обичаха, нямаше да й се доверят.

ЛЪВЪТ. Имаш предвид, ако слабите животни ме обичаха...

ЗЕБРАТА. Да де... Моля, изслушайте ме сега. Аз имам по-добра идея.

ЛИСИЦАТА. Каква?

ЗЕБРАТА. Да ни управляват цар Лъв и царица Лисица.

ЛЪВИЦАТА. Как смееш?

ЗЕБРАТА (заядливо). Какво, ревнуваш ли?

ЛЪВИЦАТА. Не се приема предложението.

ЛЪВЪТ (едва сдържа гнева си, говори през зъби). Да, не се приема. Но какво стоим, защо направо не ги разкъсаме всичките.

ЛИСИЦАТА. Видя ли, че не всичко е сила на тоя свят. Иска се и мъничко лисича хитрост.

ЛЪВЪТ. Ох, ох, цялата глава ми се разтресе (разтърква главата си).

ЛИСИЦАТА. Така е то, за да ти се понамести акълът.

ЛЪВИЦАТА (разтревожено). Скъпи, какво става, удари ли се много. (ядосано) А ти, проклетнице, да мълчиш!

ЛИСИЦАТА. С мълчание нищо няма да постигнем. Ако искате джунглата да е хубаво място, ще трябва да позволите на всички да говорят.

ЛЪВЪТ. Че то никой не иска джунглата да е хубаво място. Всички знаят, че тук не е много хубаво, особено за по-слабите (продължава да охка).

ЛИСИЦАТА. Попитайте ги.

ЛЪВЪТ (ядосано). Кого да попитам? Кого да попитам, бе? Защо ли те търпя още?!

ЛИСИЦАТА. Защото ви се налага. И цялата ви сила не може да се справи с мен, ако не проявите малко от моето основно качество.

ЛЪВЪТ. Ще ти дам аз едно основно качество...

ЛИСИЦАТА. Хитрост, хитрост ви трябва на вас... ама кой да слуша. Така както сте я подели, скоро няма да има никакво животинско царство.

ЛЪВЪТ. Да бе...

ЛИСИЦАТА. Питайте вашите силни животни, искат ли джунглата да е хубаво място за живеене.

ЛЪВЪТ (изревава високо и силно). Силни животни... Силни животни... Явете се при мен веднага.

ЛЪВЪТ (уверен в отрицателния им отговор). Кажете сега на Лисицата искате ли джунглата да е хубаво място за живеене?

СИЛНИ ЖИВОТНИ. Да.

ЛИСИЦАТА. Ето, виждате ли!

ЛЪВЪТ (свива се целият). Но това е невъзможно, силни животни, вие да не сте си загубили ума? Не, не, не мога да повярвам! Сигурно Лисицата ви е промила мозъците. Това е невъзможно. Откакто свят светува няма на тая земя, още по-малко пък в тази джунгла силно животно, което да иска джунглата да е хубаво място за живеене. Това е жестоко място за живеене, тук животните се убиват едно друго, за да оцелеят, навсякъде дебне опасност за живота, суша е, глад е... И така е, откакто свят светува. Изведнъж идва някаква си никаквица, така де, някаква си мижава Лисица и се опитва да ми каже, че ще промени световният ред на джунглата. И вие всички сте й се вързали. Леле, това е пълен абсурд!

НОСОРОГЪТ. И аз това й разправям, ама...

ЛИСИЦАТА. Чуйте се само: джунглата била жестока. Тук някой да го отрича това, а? (оглежда се и всички кимат отрицателно). Въпросът е друг: животните вече не искат да е така.

ЛЪВЪТ (извън себе си). Но това ще се превърне в човешко царство, изобщо кой знае в какво ще се превърне. Не мога да повярвам, че за няколко седмици си успяла така да им промиеш мозъците.

ЛИСИЦАТА. Не съм им промивала мозъците, те го искаха, но всеки си мълчеше. Аз само казах на глас онова, което всеки искаше да бъде, но не смееше да каже. Даже ти самият го искаш, но не можеш да си го признаеш. Гордостта не ти го позволява.

ЛЪВЪТ. Коя си ти, че да смееш да мислиш вместо мен? Хилядолетната история не може лесно да се промени. Не може! Който върви против природата, е обречен.

ЛИСИЦАТА. Ами да, точно така е. Не аз, а ти вървиш срещу природата. Не виждаш ли, че всички искат нещо да се промени, само ти се инатиш още. Пък и помисли: децата на силните животни са също слаби животни.

ЗЕБРАТА. То по тая логика трябва и тях да изгоните...

ЛИСИЦАТА. Уф, друго имам предвид...

ВСИЧКИ. Какво?

ЛИСИЦАТА. Ами ако ще продължаваме в този дух, ние, макар и да сме слаби животни, все сме по-силни от вашите деца.

ЗЕБРАТА. И?

ЛИСИЦАТА. Може да се стремим да им навредим.

ЛЪВЪТ (заплашително). Ти нашите деца няма да ги пипаш, че...

НОСОРОГЪТ (набрал смелост). Тя и моето Носорогче така заплашваше и даже ми каза, че ако й посегна, ще бъде прокълнат целият ми бъдещ род.

ЛЪВЪТ (обръща се към всички). Разберете, Лисицата лъже и маже, както й се хареса.

ЛИСИЦАТА. Може и така да е, но е за добро.

ЛЪВЪТ. Някой да е чувал да се лъже за добро?

ЛИСИЦАТА. Виж, не искам да навредя на децата, но може да ни принудите. Все пак аз изпълнявам волята на слабите животни...

ЛЪВЪТ. Ох, не знам вече, какво да ви правя. Главата ми се нажежи (отново разтърква слепоочията си).

ЛИСИЦАТА. Виж, ние само искаме да живеем мирно с по-силните от нас.

ЛЪВЪТ (уморено). Да, и да навредите на децата ни.

ЛИСИЦАТА. Добре де, казах го, защото се ядосах. Наистина единственото, което искат слабите животни, е да живеят мирно с по-силните от тях.

ЛЪВЪТ. Това ли е всичко?

ЛИСИЦАТА. Да.

ЛЪВЪТ (подозрително). И в какво се състои това “мирно” по-точно?

ЛИСИЦАТА. Ами например, Зебрата да може да пасе зелена тревица също като Носорога.

НОСОРОГЪТ. Живо унижение, казах ви го и преди, съгласих се само по принуда.

ЛИСИЦАТА. Как ще е унижение?! Напротив, това е великодушие към по-слабия, не... това всъщност е истинската сила.

НОСОРОГЪТ. Чакайте, чакайте, искате да кажете, че като й отстъпвам поляната, значи съм по-силен?

ЛИСИЦАТА. Нещо такова.

НОСОРОГЪТ. И всички ще ми се възхищават.

ЛИСИЦАТА. Би трябвало.

НОСОРОГЪТ (почесва се по главата). Но защо?!

ЛИСИЦАТА. Много е просто. Ти си физически по-силен от Зебрата, нали?!

НОСОРОГЪТ (гордо). Безспорно. Кой въобще може да се усъмни в това?

ЗЕБРАТА. Хм, голяма работа.

ЛИСИЦАТА. Най-лесно е по-силният да унижи по-слабия, т.е. ти да изгониш Зебрата. Истинската сила всъщност е не да показваш мускули, а да проявиш великодушие към по-слабия от теб.

ЗЕБРАТА. Еххх, колко пъти съм се опитвала да го кажа така. Ама все не може да излезе през моята уста.

ЛЪВЪТ (иронично). То през твойта уста всичко може да излезе.

НОСОРОГЪТ. Но в джунглата мускулите са си много добро преимущество.

ЛИСИЦАТА. Пак не разбра какво се опитвам да ти кажа. Казвам, че ще си много по-силен, ако издържиш на изкушението да не използваш мускулите си.

НОСОРОГЪТ. Не знам. Почти невъзможно е. (въодушевено) Знаеш ли какво е да имаш сила и да не можеш да я използваш?! Това може направо да те убие.

ЛИСИЦАТА (добронамерено усмихната). Аз мисля, че не е невъзможно, а ти, Зебро.

ЗЕБРАТА. Ами да, като си помисля по-сериозно, всъщност ние с Носорога можем да станем и приятели.

ЛИСИЦАТА. А от това можете и двамата да спечелите, вместо всеки да губи.

НОСОРОГЪТ. Че аз какво да губя? Просто я изгонвам и си ям от хубавата тревичка.

ЛИСИЦАТА. Губиш силата си.

ЗЕБРАТА. Ха така, насади ли те.

ЛИСИЦАТА (строго). Не ставай заядлива, Зебро. Ти също имаш вина, че не се разбирате. Трябва да престанеш да дразниш Носорога.

НОСОРОГЪТ (иронично). Еххх, колко пъти съм се опитвала да го кажа така. Ама все не може да излезе през моята уста.

ЗЕБРАТА. Стига де... (Пауза) Не знам защо въобще да се опитваме, но аз лично ще опитам да не го дразня.

ЛИСИЦАТА (потупва я по гърба приятелски). Всеки трябва да даде нещо, за да получи. (Замисля се за момент.) Е, поне в този случай е така.

ЛЪВЪТ (уморено). На какво ще заприличаме, то това джунгла ли е? Само днес колко приказки изприказвахме, преди да ви изгоним или изядем...

ЛЪВЪТ. А ти, Лисицо, не се прави на толкова мила и добра, признай си, че искаш да ми отнемеш царството и ги залъгваш тука с разни глупости...

ЛИСИЦАТА (меко). Добре де, първо мислех, че ако ти отнема царството, ще ми е най-добре. Но ето че сега почвам да се замислям... няма ли да ми е много скучно и самотно сама да управлявам.

ЛЪВИЦАТА. Каква наглост! Как не те е срам. Мястото на царицата е за мен, не за теб.

ЛИСИЦАТА. Не се сърди, сигурно и ти самата не искаш да се натовариш с цялото бреме на управлението.

ЛЪВИЦАТА. Че защо да не. Досега как съм го носила.

ЛИСИЦАТА. Помисли кой го е носил - ти или цар Лъв. Май-май извън грижите за Лъвчето, не си се оглеждала много какво става в джунглата.

ЛЪВИЦАТА. Това е вече прекалено! Царю, няма ли най-сетне да я изгоните!

ЛИСИЦАТА. Ами изгони ме ти де, нали ти си царицата!

ЛЪВИЦАТА (вдига брадичка). Под достойнството ми е!

ЛИСИЦАТА. Ето затова не можеш да бъдеш царица - защото не желаеш да вършиш мръсната работа!

ЛЪВИЦАТА (извън себе си от яд). Ти, проклетнице, първо се опита да измъкнеш царството под носа ни, сега ме обиждаш, кой знае докъде можеш да стигнеш с твойта наглост!

ЛИСИЦАТА (майчински). Не се гневи от истината. Вярно, исках да ви го отнема, но вече разбирам, че е по-добре да управляваме с царя - на мен няма да ми е скучно, а на него няма да му е толкова трудно. А с теб... С теб искам да бъдем приятелки.

ЛЪВИЦАТА (категорично). Невъзможно!

ЛИСИЦАТА (приятелски). Защо да е невъзможно, нека опитаме?! Виж колко много постигнахме, докато говорихме един с друг. Ние с теб може също да спечелим от това.

ЛЪВИЦАТА (иронично). И какво можем да спечелим, ако бъдете така добра да ми разясните, Ваше Височество?

ЛИСИЦАТА. Знам ли, нека пробваме, нека видим.

ЛЪВЪТ (въздъхва дълбоко). Добре, явно това е единственият възможен вариант... ако искаме царството да остане цяло.

ЛЪВИЦАТА (стреснато). Как?! Ти се съгласяваш?!

ЛЪВЪТ. Казах само, че ще пробваме.

ЛЪВИЦАТА. Това е оскърбително за лъвската ти чест!

ЛЪВЪТ. Не, изглежда е по-мъдрото решение.

СЛАБИТЕ ЖИВОТНИ. Нека пробваме, нека пробваме!

СИЛНИТЕ ЖИВОТНИ. Може, може...

НОСОРОГЪТ. Нека бъда истински силен!

ЛЪВИЦАТА (пораженчески). Вие ще ме разбиете!

ЛЪВЪТ. Не се сърди, скъпа, нямаме избор, ако искаме...

ЛЪВИЦАТА. Дръж се като цар, не като мишка!

ЛИСИЦАТА. Може да се държи като цар, ако може да се държи като мишка.

ЛЪВИЦАТА. Айде... Ти откога почна да отговаряш вместо него?!

ЛИСИЦАТА. Не виждаш ли - всички желаят да опитаме, само ти се противиш!

ЛЪВИЦАТА. Защото е нелепо!!!

ЛИСИЦАТА. Нека опитаме, никой няма да го направи, ако и ти не поискаш!

ЛЪВИЦАТА (изведнъж сменя интонацията с по-блага). Така ли?

ВСИЧКИ. Да.

ЛЪВИЦАТА (с разнежен глас). Еми... еми тогава да опитаме (пауза), щом мнението ми се цени толкова високо.

ЗЕБРАТА (шушне на Лисицата). Лисо, ама хубаво ни нареди всичките... Браво на теб!

ЛИСИЦАТА. Едно царство ще е истинско, ако се управлява със сила и ум. Иначе ще се разпадне. Никой не иска да се разпаднем, нали?

ВСИЧКИ. Никой.

ЛИСИЦАТА. Тогава да опитаме.

Дружно щом сме всички,
слаби, силни, средни,
малки и големи,
здрави, още болни,
ще вървим напред
ще вървим напред!

Край

© Диана Петрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.11.2004, № 11 (60)