Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БАЛОНЪТ НА ЯДА

Диана Петрова

web

В една стара къща с голям и сенчест двор живеело семейство с две деца - братче и сестриче. Братчето било по-малкото и се казвало Йордан, а момичето - Христина. Те постоянно се биели и карали за дреболии.

Христина имала една любима играчка - стъклена топка - и понеже много я обичала, я пазела грижливо от брат си. Един ден обаче на Йордан му се прищяло да поиграе със стъклената топка на кака си. Взел я и започнал да я подхвърля. Но без да иска, я изпуснал и тя се счупила. След малко се появила сестра му и много се ядосала:

- Как можа да я изпуснеш, непохватник такъв. Сега какво ще правя без любимата си стъклена топка. Вече никой не може да ми я върне.

- Извинявай - казало гузно братчето, - не исках да я счупя.

- Кой ти каза да я пипаш, това си беше моята стъклена топка, и само моята - продължила да се сърди сестра му.

Нея толкова я доядяло на братчето й, че започнала да се подува, подува, подува, докато не заприличала на балон.

И докато се чудела какво става, дочула от корема си странен буботещ глас:

- Бу-у. Колко ми е хубаво и широкичко тука. Толкова време не бях се разполагал така.

- Ама... - в недоумение попитала Христина - кой си ти? Да не си някакво животно?

- Е, това е. Все ми се падат едни умници. Никакво животно не съм, драга, а съм чувство.

- Как така? - преглътнала Христина, защото гърлото й било пресъхнало - ама те чувствата не говорят.

- Бъркаш, драга, говорят, но само на сърцето. А сега то ме слуша широко отворено. Но да оставим това настрана, тъй както си се подула, дали не можеш да се търкулнеш до кухнята и да ми налееш ябълков сок, а?

При тези думи Христина се ядосала още повече и не щеш ли - продължила да се подува.

- Леле, какво става с мен? - разтреперала се от ужас тя.

- Каквото ти се пада. Като се сърдиш за глупости, ще има да се подуваш до безкрай.

- Ей ти, гаден балон, веднага излизай от мен - развикала се Христина и започнала да се тупа по корема.

- Ха-ха-ха. Няма мърдане оттук, освен ако не ми омръзне в теб и не ти кажа как можеш да ме изгониш.

- Ама ти си много странен. Не можеш ли сам да си тръгнеш? - попитала зачудена Христина.

- Не - отвърнал балонът - ще трябва ти да ме изгониш.

- Как да те изгоня?

- Няма да ти кажа - заял се балонът.

- Кажи ми де, моля ти се.

- Добре де, иди ми налей ябълков сок и ще ти кажа.

Христина се търкулнала до кухнята, защото вече приличала на топка и изгълтала набързо цяла чаша ябълков сок.

- Уха, това се казва прохлада. Така се бях разгорещил, че ми излезе пот на челото.

- Хи-хи - не се сдържала Христина. Ама ти нямаш чело.

- Ей, момиченце, внимавай, че няма да ти кажа как да ме изгониш - заканил се не на шега балонът.

- Добре, добре - окопитила се Христина - извинявай. Цялата съм в слух.

- Простичко е, драга. Смени ме с госпожа Прошка.

- Моля?

- С чувството прошка, умнице - казал важно балонът.

- Това ли било, ей сега ще те изгоня. Сбогом, досадно балонче.

И Христина започнала да се опитва упорито да прости на братчето си. Опитвала, опитвала, но нищо не се получило. Продължила така ден, два, три, пак нищо.

Накрая започнала да се отчайва, че ще успее да прости и се разплакала:

- Не трябваше да се ядосвам така на брат си за играчката. Той е по-малък и вероятно не е искал да ми стори зло - хлипала Христина.

И в този момент балонът се изпарил като дим, а Христина отишла при брат си и го прегърнала горещо. Йорданчо се зачудил какво става със сестра му, но понеже я обичал много, се усмихнал и я целунал:

- Извинявай, скъпа сестричке, повече няма да правя така.

Двамата се хванали за ръце и припнали да си играят на двора.

 

 

© Диана Петрова, 2004
© Издателство LiterNet, 30. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.