Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НОВИ ХАРМОНИИ, КОИТО СЪХРАНЯВАТ ЖИВОТА

Дора Дончева

web

"Настоящето е неопределено, бъдещето е реално само доколкото
е настояща надежда, миналото е реално само доколкото е настоящ спомен."

Борхес

Визитка

Васил Попов е роден през 1958 г. в Габрово. През 1977 г. завършва НХГ "И. Петров" в София. Работи в областта на графиката и неконвенционалните форми. Участвал е в множество авторитетни графични форуми в България, Испания, Франция, Словения, Германия, САЩ, Македония, Холандия, Япония. Има множество самостоятелни изяви в България и чужбина, като по-важните от тях са в галерия "Ата Рай", София (1996, 1997, 1998), галерия "Ирида" (2001), Франция, Германия. През 1995 г. спечелва конкурс в ателиетата в Париж, Сите дез ар. Носител е на няколко награди за графика, между които голямата награда на СБХ (1994), на Триеналето на графиката, София (1995), на Триеналето на гравюрата на дърво, Банска Бистрица (1995), какато и на първа награда за графика на Еxpressing Handicap competition, Centrum OBRA и фондация "Св. Св. Кирил и Методий". Негови творби са притежание на СГХГ, Художествените галерии в Банска Бистрица, Тетнанг, Германия и ХГ в Силистра и Пловдив, на фондация "Св. Св. Кирил и Методий", Българска инвестиционна банка, София, както и на частни колекционери от Германия, Франция, САЩ, Швейцария, Гърция, Ирландия и България. Негови творби притежават и авторитетните галерии "La Hune Brenner", Париж и The Print club, Филаделфия. Варненската публика познава творчеството на Васил Попов от участие в биеналето на графиката, както и от самостоятелната му изложба в галерия "Буларт" (2000). В "Август в изкуството" (2002) в музей "Г. Велчев" Васил Попов бе избран от куратора Румен Серафимов за изложбата "Дух и материи", където представи своите гипсови стели - гипсови отпечатъци от обработени плоскости, основи за дърворезбите му. Васил е баща на две млади дами, които ще носят славата на България на световния балетния подиум. Живее и работи в София.

 

За изкуството на Васил Попов цитатът на Борхес може да послужи като таен шифър, който да отвори завесата пред зрителя. Неговите деликатни, пастелни дърворезби изразяват хармоничната оркестрация на метафизичните му търсения и тревоги. Те разгръщат пред зрителя една безкрайност от вселени и космически пространства, където Аз-ът търси себе си.

"...събитията, които населяват пространството и когато стигат до своя край, когато някой умира, могат да ни дивят, но едно нещо или безкраен брой неща умират с всяка агония, освен ако не съществува памет на вселената." (Борхес). И Васил изследва паметта на своята вселена - там, където чрез личния си код поставя знаците на любовта, времето, движението, Аз-а. Там всичко е в хармония и движение, податливи на реакциите на времето, една безкрайност на Доброто, пространство на нежност и екзистенциална тишина.

"Интересно ми е да работя гравюрите си върху дърво, защото виждам как от мъртвата природа се създават нови живи светове. Въпреки че са многоцветни, дърворезбите са върху една дъска, като ги печатам на ръка, и така контактът е по-пряк, а тиражите минимални, получават се 2-3 добри копия", така лаконично обяснява техниката си, но всъщност технологичният процес е много по-сложен, защото той освен класическия приом използва и преге, което от своя страна обогатява работите и допринася за по-мекото въздействие на изображението.

Творбите му са абстрактни, символни. Преплитат се геометрични форми и стилизирани човешки знаци. Триъгълници, кръгове, пирамиди, призми, заедно с ключалки, яйце, камбана, стрели, отпечатъци от пръсти, пътеки от странни следи, всичко това оркестрирано и хармонизирано от монохромен пастелен колорит, с мекотата на белия релеф, на симетричните перфорации. В изкуството на Васил човекът присъства дискретно. За него има знак, следа. И наистина, какво е човек в безкрайното - един странник, пътешественик на духа.

Ортега-и-Гасет в една студия казва "Животът е неизбежната необходимост да се осъществи екзистенциалният проект, каквото представлява всеки един от нас". В този смисъл си мисля, че изкуството на Васил разгръща точно този проект за съществуването на Аз-а в безкрайното. Човекът като притежател на макрокосмоса. Ако проследим заглавията на работите му, ще забележим един проект за проучване на екзистенциалната другост на модерния човек - "Нов остров", "Черна дупка - бебе Вселена", "Нова вселена", "Писма", "Малки вселени", "Пейзажи от вселената"...

"Най-идеалистичният подход на човека е да запази анонимност и да прави стойностни неща..." и именно, защото е свободолюбив, той се самоизолира, за да се съхрани.

"Най-много ме дразни, че България е малка и провинциална, че няма арткритика и отзивите се пишат по целесъобразност. Необходима е голяма промяна в манталитета на хората. Българинът не е широка душа. Човек трябва да се научи да прави жестове, без да чака те да му се връщат - така както е в любовта - правиш го заради самото усещане и заради другия..." И както казва Паскал, "когато всичко се движи едновременно, привидно всичко е в покой, както на палубата на кораб. Ако всички са развихрили страстите си, привидно никой не е разпуснат. Овладее ли се някой, подобно на неподвижна точка, дава възможност да се забележи увлечението на другите", така Васил Попов с изкуството си ни дава възможност да спрем, да се вгледаме в себе си, да станем малка неподвижна вселена, за да чуем себе си.

"Защото винаги стои въпросът (как в движението на нещата) да се избират елементите с истинско значение (които сътворяват продължаващия свят) и как да се подреждат (символи и знаци) за да има нови структури (за новите хармонии, които) да съхранят живота..." (Кенет Уайт)

 


Галерия "Добрич" представя Васил Попов >>> (Бел. ред.)

 

 

© Дора Дончева, 2003
© Издателство LiterNet, 16. 12. 2003
=============================
Публикация във в. "Черноморие", 2002.