Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СВИЛЕН БЛАЖЕВ. УКРОТИТЕЛЯТ НА ЦВЕТНИТЕ СТИХИИ

Дора Дончева

web

Визитка

Роден на 27 септември 1953 г. в Кюстендил. През 1980 г. завършва стенопис в НХА, София, в класа на проф. Димо Заимов. От 1981 г. е член на СБХ. В периода от 1980 г. досега е осъществил над 25 самостоятелни изложби в страната и чужбина, като по-важните от тях са в София (галерия "Досев", НХГ, галерия "Руски 6"), Пловдив ("Червеното пони"), Бургас (галерия "Бургас"), Кюстендил, Самоков, както и в Лимасол, Букурещ, Хелзинки, във Виена, Хамбург, Цюрих (1987-2001). От 1979 г. негови творби участват в представителни изложби на съвременното българско изкуство в Европа и САЩ. Негови монументални композиции могат да се видят в Кюстендил и Бобов дол. Носител е на осем награди за живопис и рисунка на национални изложби. През 1987 г. получава Гран при на Международното триенале на реалистичната живопис. През 1995 г. печели конкурс за творческо пребиваване в Сите дез арт, Париж. Свилен Блажев е носител на националната награда "Струма" за цялостен принос и постижения в изкуството. Негови картини са притежания на НХГ, СГХГ, музей "Пушкин", колекция "Лудвиг", Ватиканския музей за модерно изкуство, колекция BRDA, Финландия, в Германия, Чехия, Словакия, Македония, Англия. Най-голямата му изложба бе преди две години в залите на НХГ и имаше ретроспективен характер. Варненци са се срещали с неговите творби в галериите "Артин" (пленера на KFC), "Артея", "Буларт", "Осем", където участваше в сборни изложби, както и в кураторския проект на галерия "Буларт" - "Седем модалности на теофания. Черно. Бяло”.

Другите за него

Проф. Ружа Маринска: Свилен Блажев се очерта като значителна и представителна фигура на съвременната българска живопис. В него виждам продължена - естествено и органично - изконната идеопластична традиция по българските земи.

Слава Иванова: Свилен Блажев се наложи като един от най-ярките представители на българската живопис от 80-те и 90-те години. Той съчетава общите, за поколението на което принадлежи, характеристики и особености в развитието на една свойствена само нему живописна чувствителност, страстна отдаденост на експеримента и едновременно с това добре премерена връзка и зависимост с изискванията на времето.

 

Емоционален, жизнен, лъчезарен като човек, експанзивен, страстен и мощен като художник, Свилен Блажев още от стъпването си на артистичната сцена се превърна в явление. Неговите тайнствено-заклинателни "Бъдници" през 80-те взривиха спокойствието на соцреалната артистична доктрина. Както сам казва за себе си - обича да рискува, да експериментира с традиционните стойности и култури, с представите за живопис и картинност. И именно тази интелектуализирана виталност и смелост в пластичните търсения довежда Свилен до едно индивидуално откритие и пластичен оазис, където най-пълно и мощно може да употреби дарбата си и да я развива. Често критиката определя творчеството на Свилен като близко предимно до националната самобитност, но си мисля, че това е вярната, но първоначална посока. Защото митологемите и артефактите от българската фолклорна традиция служат само като основа на пластичните му експерименти и търсения. Той дематерилизира образите, освобождава ги от конкретност и ги трансформира до езика на символа и знака, но твърде индивидуално, което прави използваните символи и знаци от миналото в кодове на негова добре структурирана реалност. Условно погледнато, пътят на неговото търсене и съответно освобождаване започва през 80-те - цикъла "Бъдници", преминава през монументалните фигурални композиции, натоварени с излъчването и въздействието на църковните стенописи (цикъла "Византия"), стига до чистата живописна материя, където образите изгубват своя символен подтекст и преминават в чиста абстракция (циклите "Фолк" и "Без наименование"), където несвойствени за традиционната живопис материали изграждат посланията чрез геометрични решения - правоъгълници, квадрати, вписани един в друг, вчувствани. Колоритът е изграден с контрасти, а чистите тонове са ритмично преплатени с монохромни сиво-сини, зелени хармонии и съзвучни с неравната, бих казала нервна фактура на различните материи.

Дръзкото, предизвикателно, дори екстравагантно чувство за експеримент го довежда до една нова образност и пластичност. "След 95-та изпитах нужда да се освободя от разказа в картината. За мен бе важно да звучи знаково. В това търсене отидох към използване на слама, плява, тор. Целта ми беше да засиля вътрешното излъчване на картината - усещането за топлината на "кирпича", на мазилката на "дувара". И успява, защото във всеки от нас я има онази връзка с първичното, с Природата, и попаднали в паяжината на материята, ние я търсим несъзнателно.

Свилен Блажев може по свой си начин да укроти стихията на цвета, да накара фактурата на разнородните материи да му служи. Като опитен маг поставя знаците на своето заклинание за добро на сакралните места - някои оставя на повърхността като мотиви, образи, силуети, други скрива в основата на платното, като това не пречи на силата на въздействието им. Знакът - дървото, змията, рибата, човека, кръста - се явява пресечна точка. Сламата смесена с боя и тор, цветовите контрасти, напреженията и хармонизациите между фактурите - всичко това материализира идеи, чувства, настроения и мечти и изгражда представата за един свят на доброто, където авторът живее своя пълноценен пластичен живот. В една студия Ружа Маринска пише: "Защо ми харесват картините на Свилен? Пред тях окото е пълно с радост, удивление и без да е смущавано, следва живота на формите. Повърхността е набраздена - като от вятър - с неочаквани, ту винаги живи и дръзко контрастни, ту стапящи се един в друг, слоеве". Ярки и звучни или меки, с приглушени цветови хармонии, със сочни или груби фактури, кодове, знаци или чисто абстрактни, платната на Свилен Блажев са заредени с положителната сила и енергия на човек, който обича живота и знае как да му се наслади. При него цветът е спонтанен носител на тази виталност, която е и в основата на авторовите внушения. Особената му чувствителност и начин на възприемане на света, склонността му към експеримента, непокорността към рамките и момчешката му дръзкост го подтикват към нова вещественост, към търсене на нова изразност. Дисонансни съчетания на тонове, престъргване, напластяване, издраскване, смесване на материи, променяне на символните значения и преобразуване на всичко това в една мощна многопластова оркестрация на цветове, фактури и знаци, всичко това е ключ към един свят на простота, на чиста първична красота и жизнерадост. Ние влизаме в този свят не тихо и на пръсти, а смело, от раз, със същото ведро чувство и настроение.

 

 

© Дора Дончева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.04.2004, № 4 (53)