Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАЗЧЕТЕНИ ПОСЛАНИЯ

Бойко Павлов

web

В края на 2002 г. у нас беше отбелязан светъл юбилей - 175 години от рождението на Петко Славейков, един от титаните на Българското възраждане. Честването на празника бе ознаменувано и с излизането на книга с литературнотеоретични наблюдения върху неговата поезия. Тук е мястото да припомня, че макар творчеството на Петко Славейков да е първото комплексно в българската литература, интересът към него е по-скоро спорадичен. Нещо повече - последното монографично изследване, отново върху поезията, датира отпреди 34 години (С. Баева. Петко Славейков. Живот и творчество. 1827-1870). Освен него е известен само общият поглед върху живота и творчеството му на К. Топалов (Петко Р. Славейков, 1979). Сам по себе си този факт настоява за по-специално внимание към новия опит за интерпретация - този път на К. Михайлов. Запълва ли книгата оформилия се през годините недостиг на „прочити“ спрямо словото на изтъкнатия възрожденец?

Ще отговоря веднага: макар и малка по обем, книгата казва нови думи и е несъмнен принос към достигнатото от литературната ни наука. Тя е замислена и осъществена с ясен акцент на изследователския интерес върху поезията. Може да се изкаже съжаление, че някои издателски ограничения не са позволили тя да достигне до читателя в пълния си обем: частите за сатиричната поезия, за историческите и фолклористичните поеми не са включени. Насочеността й, както и разбираемият й език, определено издават желанието да се подпомогне преподаването на Славейков. Същевременно предложените нови анализаторски стратегии и задълбочен философски поглед откриват неподозирани идейно-художествени ресурси в позабравеното и автоматизирано възприемано поетическо наследство.

Текстът е разделен на шест глави, идентифициращи основните тематични посоки, в които се разгръща поезията на възрожденския творец: любовна лирика (I), интимна лирика (II), гражданска лирика (III), пейзажна лирика (IV), детска лирика (V) и епика (VI). В хода на научното изложение авторът доказва, че Петко Славейков е първомайстор на тези направления, които преди него или са липсвали в новосъздаващата се възрожденска книжовност, или са съществували в зачатъчен и несъвършен вариант. Той ги извежда на „ново равнище на литературност“. Залага в тях елементи, които се оказват „продуктивни при по-нататъшния литературен развой“. Тази многоликост на творческия субект, затруднявала толкова много първите му изследователи, според К. Михайлов го превръща в „първия културен деец у нас, представил чрез произведенията си обхватна концепция за творческа личност“. Все в тази връзка изследователят обосновано коригира немалко „обвинения“ в примитивизъм, неумело копиране на фолклорни и чужди образци, ниска художественост и т.н., припомняйки характерния за нашето Възраждане „прагматизъм“ и спецификата на рецептивната среда. Отбелязано е и недостатъчното вникване на редица анализатори в творбите на поета, водещо до прибързани заключения за несъвършеност и липса на майсторство. Причината за това се крие в странната, но все още не-преодоляна инерция за предварително подценяване и омаловажаване на художествените достижения на нашата литература през Възраждането, преднамереното й принизяване и опростяване. Тази тенденция продължава да бъде активна и през последните десетилетия, когато постмодернистично настроени литератори утвърждават вижданията си посредством „неглижиране“ на миналото; преподреждането на ценностите, извършвано от тях в съответствие с методите им, извежда на преден план маргинализирани процеси и явления. В противовес, изследователят фиксира редица елементи на идейно, структурно и образно равнище, кореспондиращи с тенденции в доста по-напреднали за времето литератури. Факт, може би неизвестен за широката публика, е, че немалка част от творбите на Петко Славейков представляват побългарени чужди произведения, авторизирани преводи или идейно-тематични заемки. Тази „липса“ на оригиналност не трябва да пречи или да „раздвоява“ един задълбочен анализаторски подход. Аргументирана е тезата, че самият избор на теми, мотиви и произведения е достатъчно ясен знак за художествените концепции на автора.

Наред с умело и интересно направените анализи на конкретни стихотворения искам да отбележа и въвеждащия фрагмент в главата за любовна поезия. Чрез него се установява скокът в литературния процес по отношение на цялостното любовно пространство: от назоваването му, през естетизирането му, до моделирането на „мъжко-женските отношения“. По такъв начин се въстановява контекстът на случващото се, разбирано като комплекс от сложни и разнопосочни тенденции. В резултат българската литература „получава“ образите на женската и мъжката красота, на споделената и не-споделената любов, на любовната радост и любовното страдание.

Забележителна е шеста глава на книгата - „Епика. Жанр и смисъл“. В нея е разгледана христоматийно известната творба „Изворът на белоногата“. Проследявайки основните изводи от досегашните критикоанализаторски опити, авторът с учудване констатира необяснимия отказ (с малки изключения) на нашата литературна наука да погледне сериозно на това произведение. Неточното разпознаване на жанровия код и на основния конфликт в поемата (прецизната жанрова характеристика според К. Михайлов е „баладична поема“) довежда до ред херменевтични бъркотии и „насилия“ над текста. В процеса на един детайлен разбор авторът убеждава, че този конфликт не е нито мъж - жена, нито поробител - роб, нито град - село и пр. В творбата е заложено едно от най-древните противопоставяния, древно почти колкото самото човечество - между идеалното и материалното. За надмощие се борят два типа човешки цивилизации, разгръщащи парадигмите на ценностните си системи. Гергана и везирът са едновременно индивидуалности и антропологични типове. Двете системи, които определят коренно различен начин на съществуване, са равностойни, но не и равноценни една на друга. Разкодирана в такъв ракурс, поемата се оказва носител на дълбинни митологични и философски пластове.

В заключение - разглежданата книга изследва не само специфично литературни, а и културни, и нравствени проблеми. Може да се каже, че тя задава нов ъгъл на възприятие не само към творчеството на представения автор, но и към цялата ни възрожденска литература. терминологичният й апарат позволява да се ползва от ученици с изявени литературни интереси, студенти филолози, преподаватели от широка читателска аудитория. Като допълнително улеснение са поместените приложения на произведения след всяка глава, както и кратка биографична справка в дати за П. Р. Славейков.

 


Михайлов, Камен. Петко Славейков - поетически послания. С., Ариадна, 2002.

 

 

© Бойко Павлов, 2003
© сп. Български език и литература, 2003
© Издателство LiterNet, 23. 11. 2003

=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 2, 2003.