ТИ

web | Биньо Иванов...

etc
нищо нямаш на лицето си
ти със сняг само в/з пепелта на цигарата
ти пръв се запита колко ли удря часовника в
0.00 часа
ти гонеше оня да му вземеш главата но изост
аваше с тежкия меч
.
ти бе оня понесъл само душата си тя те тегл
еше-блъскаше-издърпваше те в небето
ти запита има ли смисъл да живея и ако няма
има ли смисъл да не живея
.
.
ти бе който в ОДЗ-ето застреля другарката
с усмивка и книжовен пистолет тя погледна нап
ред и се разведе
ти реши че не се боиш от поезията и я попит
а защо си гузна ти римуваше властниците в бели
стихотворения
.
.
.
ти бе който го удари на кьор-гладия стомахът-т
и натежа от многото хелий и физикоХимията те ус
треми над ∆, ∆-ците бермудски
ти уцели горния с-ссандвич из чужбина в-ввид
на свитък волно поетично об-во (ВПО)
.
.
.
.
ти си тишината прикътала се в единия си
край и шепнеща на другото начало
; панделка с великденско я?-цЕ!
нали ти именно изкла гората и ето те как спиш
на росните дръвници и чакаш идващата брадва
ти умирайки разбра че не умираш че можеше да ст
ориш нещо че точно затова умираш - за да не сто
риш нещо че някаква потайна сила не желае да из
вършиш нещо: НЕ УМИРАШ АМИ ТЕ УБИВАТ
.
.
.
.
.
ти си Земята която се държи
вейка рипкаща по пътя на въженце като пеперуда д
ето просто се развейва с хиляди байряци
ти след проспаното събрание почувства че ти е лек
о като на току-що остригана овца
ти си антарктидА в домашния хл-к проМетей чия
то пухкава сланина капе и цвърчи в/з рибоуловния
огън с най-мъжките безочливи лъжи; лъжи!
ти бе бъхтан първо още в утробата и молеше да те б
ият докрая да те подготвят за живота - да изхвърч
иш направо генерал и удряше първо братчето си и
духна свещта за да заухае както около Кръста като
пръв атеист
.
.
.
.
.
.
ти бе който обходи развеселен заведенията на вер
игата Данте и се видя заблуден от Вергилий самотно
зрънце вяра (ориз) в центъра на типсията (пустинята) ти
бе гиздната къща с характер и материал ронлив заме
стителен като вето на Великите слабо-сили;
; ти бе смъртната присъда срещната с овации от смъртните
ти бе всичко което се заозърта пребледняло
и продължава да бледнее

© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2004