Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РИЛСКА РЕКА

web | Биньо Иванов...

Трева и пясък в слънце се претапят
и ти потичаш по скали и шума.
От люлката гласът ти бял ми свети,
вода, река, пътека за морето.

Шумиш, шумиш и ние с туй живеем.

Аз имам клонка от върба за свирки
и гледам колко бегло синьо конче
върви като Исус по твоите капки;
сухата ми майка с мокра кърпа
и букови ръце те тъпче с черги,
цял ден те сцежда върху светлината;
гора и риба в нишките им шетат,
пеят нощем, като ослепея...
А ти зовеш на тъмно, галиш нещо,
шумиш, шумиш и ние с туй живеем.

Вода, река, пътека за морето -
на видело в окото си ме вземаш,
тръгвам аз с букваря в тънка пазва
да те прехвърлям всеки ден през моста:
на десния му край пасе козата ми,
на другия учителят ме чака.
На другия - къщурка с покрив дрезгав,
видяла, че са ми еднакви двата -
с козата и със тебешира:
"Момче за тебешир с коза родено,
тук тридесет години подир Шипка
стърчеше сянката на фес прояден;
пискюла му на моста по средата,
а долу цялата вода се мята,
разсечена със белите си риби..."

Как не изстина, как не се запали
от близките очи на разделени
под слънце, дето уж за всички грее?
Могилите изчезват и порастват,
вдовиците забравят и го пеят,
шумиш, шумиш и ние с туй живеем.

Шумиш... Какво е цвят и сън без тебе,
жълтеж на дюля или жар за хляб?
Кой би се дигнал заранта от слабост
към корена, ако не го повикаш?
На много дъхат къщите, които
са тръгнали от едрия ти камък,
там привечер щурците са безкрайни,
там котките унесено се гледат.
Ти стопътни в окото си ни вземаш,
много от нас е в Бялото море,
накъм Пирин се каниш, но извиваш
и хващаш Струма, та й даваш дъно
(ти вместо кротък въздух се провиждаш),
така се сливаш, пълно се завършваш,

а риба и гора отгоре светят,
вода, река, пътека за морето.

 

 

© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Биньо Иванов. Стихотворения. София, 1989.