НАВЯРНО ВЕЧНО

web | Биньо Иванов...

Навярно вечно иде краят.
Миг след миг се удължавам
            и достигам всичко,
над сънища и преумори
            трептя като усамотено,
пречистено парченце въздух -

до лакомия край на тишината,
която няма край.

...войски с паунови крила,
тълпи с паунови пера...

По тъмните гори, по светлите скали,
посред света вървя разнообразно,
разнообразно и безсмислено -
                ...ти грееш под стадата,
                     безсмислена трева,
                потъвам те възкръснал,
                        безсмислена река,
                ловя те благодарен,
                            безсмислен цъфнал плод
                безсмислен и единствен,
                        разгръщам те, живот...

- безсмислено и всеотдайно,
и над ръцете ми се вдига огън,
укрепнал огън, който е луна,
луна и слънце, слънце и луна,
та чак до края си ще свети то,
което няма край.
                ...без вас, войски с паунови крила,
                        тълпи с паунови пера,
                без теб, подпухнало от смисъл равновесие,
                        точка - едра колкото муха
в центъра на всеки телевизор...

А всичко,
и край мене и у мене,
се стяга -
     скача -
     свети -
     гърми:
               като разхвърляни в полето вълци

като навързани в мъглата железа

като към края втурнати звезди.

Това е от непроходими мисли!
Това е от единствена любов!

Възторжена,
единствена любов, когато се нахвърлям
      да продължавам дните на това човечество,
което няма край!

... и ме изпълва
с лазерно спокойствие...

© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Биньо Иванов. Стихотворения. София, 1989.