БЕЗКУРАЖНИЯТ ВОЙНИК

web | Биньо Иванов...

...много съм, пресилно и съвсем съм зле.
Ни автоматМинохвъргачка, ни бръмчиХвърчи,
ни небесата - небеса, нито тревата - за поле;
сякаш са изболи и трите ми очи.
А все си помня: "младши лейтенант дойде,
младши с перспектива за адмирал-маршал"!
Да си бях останал първи в село...
ми го... Ей, моме, скрий за малко сватбения шал!

Почти пропя полето, мравките светкавични, феерни,
божите мравчици крилати, закъсалият свят;
бумтяха нейде си-защо си овцекравеферми
и всичко: спипано от прелести, дивачества и цвят.
Грак-мрак. И преопаснопреопасано с чадъри;
ако ще сме добри, бъди добро самото ти,
напъхало се край земята, лисовато-мъдро -
без дар земята се преструва на люпилна на мечти.

... точно тогаз се емна безподобната история.
Върху европатаАмерикитеЕкваториите,
Та (страшно помня) и сред фабричноселския ни двор...
Бъди опасен, Господи, не сваляй взор!
Не опрощавай грохналия днешен, утрешния грях,
те до един са твоиМои и на всички тях;
а любовта ми - тя всъщност е войник,
набучил свята грешница на светъл щик.

© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2004