Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АЗ ТЕ НАРИЧАМ

web | Биньо Иванов...

И да те нарека,
защото слушам и ми думат: Длъжен е поета...
За пръв път съм поет, за пръв път
казвам.
И ще те нарека,
защото много станаха,
които не разбират звукове, но само букви,
а буквите
            изписани до края на ченгела, точно на реда;
на извора не вярват, ако друг го пие,
но къси са нозете им да стигнат извор.
Защото много станаха,
които искат да е ясно всичко
и всичкото им
                    е до гърлото, и пак.
А

някои,
извъдени в най-плиткото, което съществува,
прогледнаха, че аз не те познавам.
(Когато им открих:
                            Не искам да броя снарядите,
                            разсипали дворците;
                            куршумите не ги броя,
                            марките на пушките в ръцете на
                            атаките не отбелязвам;
                            и не проливането на кръвта,
                            но
                            само движението на кръвта:
                            тласъка, поникването нейно.)

Аз те наричам.
От детството те мислех, нито буква знаех,
от пода,
от тавана,
от гущера се криех да изям трошица захар,
децата ми не са се крили, и дано,
но то е твоя силует, не си самото,
аз те наричам.

Под моста сто каруци помня с цигани коне,
изкалайдисани са всички тигани месечини,
                              мъркат циганчета котки,
дрипите ги духа вятър и се чува песен -
носете вратовръзки, цигани, с брилянти,
на меки столове запявайте, зад балдахин зачевайте,
- но то е твоя силует, не си самото,
аз те наричам.

Три нощи под водата, налетели буци въглища,
ни ноктите, ни кирката ще спрат товара,
                                                  и го спират,
в черни люспи са дополовин гърдите,
                            другото е преумора,
а утре телефони накъм столицата чуруликат,
ордените се броят като звездите,
но то е твоя силует, не си самото,
аз те наричам.

Като на кино маршове и полноспектърни колони,
люшнати поля с овце и птици,
                            градини, стегнати от плод,
изхвръкнали комини, булдозери, камиони с най-различно,
но и то е твоя силует, не си самото,
аз те наричам.

Нито едно животно, нито птица сита
        не са продумали за теб,
аз те наричам.

Нито едно дърво на цвят
        не е потрепнало за теб,
аз те наричам.

Нито една река, отбита в язовир,
        и никой язовир не те разбират,
аз те наричам.

Може би, който е нахранил птицата
        и не е откраднал песента й,
той те има.

Може би, който е спасил животното
и не му е сложил два самара,
той те има.

Може би, който страда за дървото осланено,
а много после зарад плодовете,
той те има.

Той, който е докоснал с глас цимента
и казал, срещу всичко,
да посее цвете.
Аз те наричам.

От трепет знаме,
от изнемога
и почивка
знаме.

Вик
между любов и пелени,
между семето и корена,
между езика ни и твойто име,
те нарекох.

 

 

© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Биньо Иванов. Стихотворения. София, 1989.