Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗДРАЧАВАНЕ
web | Стихотворения
Тишина след воденица,
сънно свързване на храсти
в тъмна линия вода,
която удържимо расне;
тихо плаване над нея,
тихо гмуркане край нея
и тайна златна жилка, дето
далеч под себе си се смее.
Пътеката се знае,
но не ще си трябва за нощес -
нали и аз се утаявам
в доброто дъно на леглото;
ето: паднал е от облак
един щурец, изплаква песен
и срещу всички клетви
пак се връщат птиците в дървото.
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.
|