* * *

web | Стихотворения

Въздуха са го отвлекли - толкова е бистрина:
в края на света, зад края му, блести прозрачен камък;
като че ли с устни спирам петънцата му пулсиращи,
ръбовете му пригладени, дупчиците с малко кал.

Между мен и него - всяка линия е на дланта ми,
сенките й в свивките на пръстите ми се прегъват;
езерата извънземни плискат кипнали в очите ми,
към зениците, през миглите ми, тесни риби се промъкват.

Ето стигам и разтварям дверите му - сякаш влизам
при котленцето и котката на родното огнище...

Но е друг наклонът, ъгълът, под който зорко гледам.
И ме гледат. Толкоз друг е, че не виждам, нищо, нищо...

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.