УТРИН И ПОСЛЕ

web | Стихотворения

Корен дълбоко в небето,
бял и червен или жълт.

Иззад лъжливата граница
щръкнат ресните ти росни,
катеричката се протяга -
дълга е колкото бора.
Корен дълбоко в небето,
още невникнал в обора,
волът си реши езика,
цял ден за теб ще приказва.
Шарен поток чак в полето
скача от студ изкипял
ъглите ти да догони;
може би ти го преследваш,
може би много отдавна
ти от върха си го блъснал,
корен дълбоко в небето.

Черги лъщят срещу тебе,
врабци разкройват дворовете,
с твоя игла прободена
рукна чешмата връз мене,
пее, боде и приглася,
а улицата след нея
с чадъри и колела,
меки и твърди шапки,
и всичко така си приказва:
"Никой не те е посаждал,
ти затова си за вярване,
никой не те е поливал,
ти затова си за вярване,
корен дълбоко в небето."

Корен дълбоко в небето,
към сърцевината увлечен.

В сърцевината въвлечен.
Под мисълта ти отвесна
взема си дъх оръжейната
на тракторите, мотиките;
брашнените диаманти
се ронят пак, призовани
от зъбите ми привикнали,
от човките на кокошарника,
от острите устни на мравката.
Вече е успокоено.
Стадо овце или бръмбари
волно живее по гръб
и всичко така си приказва:
"Никой не те е посаждал,
ти затова си за вярване,
никой не те е поливал,
ти затова си за вярване,
корен дълбоко в небето."

Аз пък какво ли да кажа,
както от теб съм прободен,
корен дълбоко в небето,
тръгнал да ходиш на запад...
Дрехи, защо потъмняхте?
Цигли, греди, стъпки,
смаяни ръкомахания?
Жаби-пелтечки в ливадите,
аз съм оставил над всичко
пръстите си нелечими,
ще се завърна след малко
със щъркелите разкаяни!

Корен дълбоко в небето,
невидим вече за мене,
чергата спи на дъските,
а под дъските мишлето,
шапката спи на стената,
пък тя събужда-приспива
по късче памет от стаята
и всичко така си приказва:
"Никой не те е посаждал,
ти затова си за вярване,
никой не те е поливал,
ти затова си за вярване,
корен дълбоко в небето."

Корен дълбоко в небето,
кратка въздишка, преди
с катеричката да се протегнеш
дълга колкото бора.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.