ТЪРПЕЛИВО

web | Стихотворения

1.

Земята да е жива, крушите да мекнат,
пчелите да разнасят сладостта на жилото,
овчарите да свирят натам към далнината,
а заекът един през друг
да гони тромавото тяло.

Земята да е жива, мъгли да я облизват,
да се прокъсвате сред горите й в прохлада.
Така все някога във свойто време ще пристигнем
и пълен ден
почти в ръката ни ще падне.

2.

Земята ще е жива, върби ще я освиркват,
блата ще се възраждат в пустинните жарави,
куршумите ще светят насам, между ребрата ни,
и ние прицелът
един под друг ще оцеляваме.

Ние, със ръцете, от спусъка по-къси,
пробягали докрай безкрайната ливада.
Така все някога ще стигнем, гдето трябва,
когато пред нощта
последното перде е паднало.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.