ТРОЙНО КУЧЕ

web | Стихотворения

1.

Църковния зид се припичаше, легнал околовръст,
брадата му троскот и фий; вадата влачеше
шарени люспи на слаби яйца, прескочи я Оня,
всинца ни опростил, заскърца в стълбата към камбаните.

Паднаха по очи седемте баби в дебели чорапи
хванати с ластици с ластици с яки конци;
проляха под розови тръни седмината хлевоусти,
препъна се смаяно в тревата тамянена кучето.

Защото - днес какво е небето особено... Викна:
- Сила да имах - да литнех при оня там облак,
оня там облак с муцунка и гръб на кучка прекрасна...
Крила, растете по-бързо от вятъра,
пера станете, нокти и зъби!
Красавице чудна, не се разпилявай,
дръж се за слънцето, скъпа!

2.

Лая-пея ли, лая-пея,
теменужки се пукат, възнася се ясна роса,
по баири подтичват мушици, аз гледам и роня
клета
кучешка
тежка
сълза.

Над стърнищата виснат слънца-прахоляци,
вихър вие се, трънчета хруска от бяс;
тук съм, тук съм, земя олисяла, легло и пътека
на страшната
яростна
кучешка
страст.

Лая-пея ли, лая-пея,
дълги сенки пролазват, подскачат под остра луна,
лая-пея ли, лая-пея, но като молитва
утроява
бесът ми
крадливата
тишина.

Цветове, плодове, корени изтърбушени,
вдигам крак на звънливата педя синджир
и над вас и над всичко припада незнаен,
невиждан
нечуван
от кучета
мир.

3.

Ечи в нощта, и не е ситен дъжд и не е вятър
(дъждът е лястовица, плавно, прелетно лети,
а вятъра току загубва своите си следи);
пролайва, куче се препъва там отвъд реката.

Ей зад реката крачи, ала кучешкия глас е безответен,
далечина е той, та и реката все едно е зад морето.

Шест кучета да се намерят, седмото ще вика там,
където мед и сол ни е раздал бащата океан.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.