Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТАКИВА - ЯБЪЛКИ

web | Стихотворения

Такива - ябълки с брадавици,
криви, сдупчени с пясък,
ни с теме, ни с връх, дребни-дребни,
ожулени с парцал на злобна баба,
редки-редки-глупави,
на клончета, кажи ги, счупвани, изсъхнали и пак забучени,
съвсем неблизки на принцесите в живописта,
съвсем неблизки
с вилица и нож (блюден звън)
зъб и сън -

стоях в земята и ги гледах.

Край циглите, които оттогава, знам ли, стържат въздуха,
камбана, хваната за крив дирек -
полу се зеленееха

и проехтя прегръдка на сено изгнило
                                        овчи тор
                                        суха сламка в пая -
                                        зина котле под виме
                                        пепел сред славянска стая

и грабнаха любов от дъното ми,
                              от преди живота ми,
под мене и над мене
срязаха с крило от кози косъм страховете ми

и проехтя пътеката-вода под шумки и погубени стотинки,
яви се невестулка - светлината се разпаса, светлина
от жегнато село зажеглено, понесено върху осил,
светлина от въглени в торба (молитви-родни книги),
                    свещица прожектор потоци млечни с вкус
                    мамонтов тишина металичен крясък,

замята се из двора свят
          върху зида
          над калимавка и каскет
                    броеница и мотоциклет,

прибра селото
             ридовете
             кошовете тютюн
             бостаните
             гробището
с отворен зъб за реден залък:
                          МИР НА ТЕБЕ, МИР НА ТЕБЕ
нагоре се заблъска никъде

и все полу се зеленее цяло дърво такива ябълки
с брадавици, за слепи кучета,
                                       чумави слепци,

в двора сгърчен около черквата без ни един светия,
                                                    ни един козел,
без помен от Боянски майстор,
само стени олизани от бояджия-мърльо,
такива - ябълки
стоях в земята гологлав
                                       остриган
                          със шлем за безвъздушие
                                       каска на миньор
                                                    на къртица -
                          да ви се не види и камбаната!

Жената е протегнала ръце за първи път на себе си,
прихванала се с устрем, нежно се държи,
дошла колкото до три двадесетгодишни булки,
                          две тридесетгодишни майки,
                          шейсет напикани момиченца,
съседка на ония къщи
леля
майка на приятел
поданичка на Републиката
майка ми навярно любима моя някога
с кошница за ябълки
корем за синове
гръб за мъж
прът за ябълки
обрулени, додето да пробягаш до реката,
                          да си завържеш пенсията в кърпа,
                          да те уплаши заек,
                          пеперуда да намразиш,
                          власт да положиш и да я отровиш,
додето да пробягаш до реката,
там да хванеш златна рибка,
там да я хванеш, там да я изпуснеш,
с прът за ябълки, които киселеят,
                          даже и не киселеят:
                          МИР НА ТЕБЕ, МИР НА ТЕБЕ.

В гърдите ми ръми, оттича се роса ръждива-ябълчена,
в рида троши се слънце с кратък вид на огледало,
мир на тебе, мир на тебе, жън-пчели секат през храстите,
греда-сламка се премята пред очите ми, в окото ми,
куцук-горещо куче след сандалите ми тича, тича,

тича, опашката му е безкрайна,
като да не е куче, а лъжа или комета.

 

 

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.