СВЕТЛУША

web | Стихотворения

Къде отивате, коне,
                    с едно жребче и две звънчета?
Последен лъч гризе шишарка
                    под овлажнелите дървета,
на най-високото се люшка
                    една забравена торбичка
с трохи от моя ранен залък,
                    с мъниста сипвана юздичка.

Теб, ветроного, бързооко,
                    теб, недорасло до самара,
къде те скри гората празна,
                    крилце, в коя бърлога стара?
(Играят ситите мечета
                    на Шишкинова криеница,
и кой е благ, и кой е злобен,
                    не можем да узнаем ние.)

Яде ме остра влашка черга
                    и дълга песен на кобила,
луната чуква на подкова -
                    играчка-щастие открила.
А скъсан лъч гризе шишарка
                    под овлажнелите дървета,

коне, забравили тревата,
                    с едно жребче и две звънчета.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.