СТАЯТА

web | Стихотворения

Спряхме радиото, ще го пуснем скоро
                           да ни каже времето,
седнал съм до печката, угасихме я преди
                           два-три месеца,
съседът вън звъни с маркуча,
съседът си полива двора, пълен е с картофи,
ен-годишният ми син рисува щъркели,
приличат на шубраци-пистолети-покриви
                           на земетръсни къщи,
аз чета романа "Нежност и самолетостроене",

жена ми сряза лука, духа към котлона,
влиза, без да пита, стар приятел, поразвеселен,
         заприказва нещо,
намръщи се жена ми, сякаш че решава кръстословица,

приятелят изчезна, децата
изведнъж се сдърпаха за бучка антрацит,
                           отпаднала от лани,
пуснах радиото, докато загрее,
                  си помислих едно-друго,
забълбука радиото ледена вода за ето цигулки,
утре, казах си, възставам в шест за работа,
навличам знатната престилка, вървя между машините
- летя - да бях тренирал ски, да гледах сняг
                           през юни на Мальовица -
преглътнаха цигулките, да чуем новините
за разоръжаването, един министър на война
зад скалата полегна
                                    с маслинова тояга,

погали ми децата, щъркелите им тревожни,
забрадката върху жена ми, а на мен цигарата,

защо не го откажа тоя зъл тютюн - в реката лази рак,
в реката рак, а искам да летя между машините,
да изпълнявам план, да се подписвам на заплата,
да купя дамска блуза, меко шалче, захарни петлета,
стрелям с тапи по човечета връз кончета,

стъмна, лампата ни изненада, без да гръмне,
хапнах: нещо с хляб, спомних си Сахара:
там някой мой брат е пропукан от Атласките до Нил
- изгълтах минералната, почудих се какво да правя
                                    и ме яхнаха децата, обиколих,
седнах да отдъхна, майко, казах си,
от два-три месеца не палим печката,
а подир седем е рождения ми ден,
когато няма да се раждам, но ще свърша
                               тридесет и повече,
с какво ще срещам гости, кой ще дойде,
                                    кой ще си остане трезвен,
за политика ли ще думаме, за спорт ли,

сняг ще грее, вълк ще се претича,
както ги изпращам,
жена ми се изправи пред бюфета, дръпна
                                    едното му око
извади чаша за вода, часовникът,
поседнал върху кърпичка, зачука изведнъж
                                    между очите ми,
някъде ме заболя,

станах да излезна, да се пораздвижа,
да видя.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.