* * *

web | Стихотворения

На Михаил Неделчев

Сеното с мишки, змии и коприви по-унасящо приказва
от липата,
добре в бодлите му преспахме, а утре чай липата
ни поднесе.

Без край върви полето край гората, но реката повече
от него,
тя цял ден влажни кърпички към слънцето ще хвърля.

По-бърз е заека, куршумът след опашката му хвърка;
съзреш ли заек след куршум - оплаквай ги и двамата.

Предълга е моминската коса,
но - я поглеж в ръцете на косача -
обръсна гробището и, клеп-клеп, за Мусала потегли.

Достойни са очите на жена ти,
пък най те хвърли във възхита шалът нечий връз шипока
и шипокът го разприда.

Висок е щъркела, но трака-та на острите му кастанети
достига и оттатък - чак върху посрещането му в Египет.

(Тоест последното залязване едва ли ще е най-последно
- след сетната искра
цял миг светът ще диша, както всички пъти досега.)

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.