 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
САМ ВКЪЩИ
Сам като орех костелив оставен настрана,
в една от вчера вече закоравяла тишина.
Столовете на място и снимките на място,
и книгите, и котката, и масата на място,
и аз: до края на света ще си стоя така,
непипнат от жена и от дете с ръка.
Посипан с пепел, слушам тъмните щурци,
приижда нещо, движи се към моите очи;
поставено с въздишка, то плава по реката,
покрай върби със малко вятър плава по реката,
то - сещането, че стоя разтворен, то - мисълта за мен,
и ще ме стигне още утре, най-късно вдругиден.
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.