РИСУВАЧО

web | Стихотворения

Нощта е вместо камъка,
тя всяка вечер натежава устремно на място
и неподвижна в пропасти лети;
знае как се прави дупка на дърво
и дърво умее да направи
разлистено над гълъб с кротко клонче в човката,
понесъл свитата душа на отдалечен манифестант.

Събуди се - ти не спиш!
Не помниш, но започнеш ли да пееш,
ще пееш отпреди хиляда века.

Нощта всяка заран се напъхва в пукнатините,
покаже ли ти несъдрана кожа - чужда е.
Нищо че е рано, заживей, но много бързо,
и преди да усетиш - ще се вдигнеш най-учуден:
ти ли летиш,
теб ли те летят.
И колкото да се озърташ,
нито едно крило не е фризирано,
нито едно дори не си е вързало обувките,

всички,
всички,
всички глад ни е подгонил:
рамката е гърло - зрящият е хляб.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.