РИСУНКА НА ВЯТЪР

web | Стихотворения

Разплака ми гората
тоя вятър.
Отидоха и охлюви, и ягоди,
и път с елен
и до сърна заспиване;
съсипаха се
                   сенки и ливади,
жълъди
и чучури
и вълци.
Хвърчат разбъркани крила на клони,
                              листа на птици,
                                           мравки
                                           и мухи
ухото ми не чува нищо,
ръка протягам - не достигам нищо...

Дори и аз
не съм до края честен -
защо ми е напрегнатия молив,
това
не е гора като гора;

по-хубаво
да легна най-различно,
да легна,
да лежа
и да измисля:
"Вятър, глухо е като във вятър."

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.