РИЛСКА РЕКА

web | Стихотворения

Трева и пясък в слънце се претапят
и ти потичаш по скали и шума.
От люлката гласът ти бял ми свети,
вода, река, пътека за морето.

Шумиш, шумиш и ние с туй живеем.

Аз имам клонка от върба за свирки
и гледам колко бегло синьо конче
върви като Исус по твоите капки;
сухата ми майка с мокра кърпа
и букови ръце те тъпче с черги,
цял ден те сцежда върху светлината;
гора и риба в нишките им шетат,
пеят нощем, като ослепея...
А ти зовеш на тъмно, галиш нещо,
шумиш, шумиш и ние с туй живеем.

Вода, река, пътека за морето -
на видело в окото си ме вземаш,
тръгвам аз с букваря в тънка пазва
да те прехвърлям всеки ден през моста:
на десния му край пасе козата ми,
на другия учителят ме чака.
На другия - къщурка с покрив дрезгав,
видяла, че са ми еднакви двата -
с козата и със тебешира:
"Момче за тебешир с коза родено,
тук тридесет години подир Шипка
стърчеше сянката на фес прояден;
пискюла му на моста по средата,
а долу цялата вода се мята,
разсечена със белите си риби..."

Как не изстина, как не се запали
от близките очи на разделени
под слънце, дето уж за всички грее?
Могилите изчезват и порастват,
вдовиците забравят и го пеят,
шумиш, шумиш и ние с туй живеем.

Шумиш... Какво е цвят и сън без тебе,
жълтеж на дюля или жар за хляб?
Кой би се дигнал заранта от слабост
към корена, ако не го повикаш?
На много дъхат къщите, които
са тръгнали от едрия ти камък,
там привечер щурците са безкрайни,
там котките унесено се гледат.
Ти стопътни в окото си ни вземаш,
много от нас е в Бялото море,
накъм Пирин се каниш, но извиваш
и хващаш Струма, та й даваш дъно
(ти вместо кротък въздух се провиждаш),
така се сливаш, пълно се завършваш,

а риба и гора отгоре светят,
вода, река, пътека за морето.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.