ПЕСЕН НА ЗИДАРИТЕ ОТ РИЕКА, 1944

web | Стихотворения

Там в пещерата край Риека,
сантиментално и с любов,
с благоговение, изтръпнали,
с благоговение, настръхнали,
сантиментално край Риека,
с любов към пещерата,

майко, приютихме ги, сестрице!

Две хиляди германски рицари
в пещерата край Риека -
каменогръди, руси като пепел,
чисти като лед,

татко, взехме си ги, сине!

Те си бяха наши, майко, сестро под тревата,
жено под тревата, сине нероден,
татко върху танкова верига посолен, съседе
(в един джоб златните ти зъби свиреха, съседе)
- там в пещерата край Риека.

Сантиментално
влюбено
възторжено
с походка на сърна и слон
с внимание на плъх и котка
камък
подир камък
върху камък
положихме:
                              от слънцето да ги опазим
                              от въздуха да ги опазим и от хляба
                              от пеперудите и от очите ни
                              от пръстите ни и от скакалците
там в пещерата край Риека.

По бог и прадеди зидари,
в морето се измихме от варта
и се запиляхме, майко, сестро под тревата,
жено под тревата, сине нероден,
татко върху танкова верига посолен, съседе:
- Да се не види тая зидария -
                              зидахме далече,
- Да се не видят тия мисли -
мислехме далече,
- Да се не види тая песен -
                              пеехме далече
от пещерата край Риека.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.