* * *

web | Стихотворения

Познат жълтеж по края на октомври,
пристъпват опашати грации, не ще опазят парка.
Полюшва се, на всеки лист,
                              все още сдържаният север:
дори звездите
                              с тоя ярък шум не падат.
А нищо не е изненада, всичко е предупредено,
в една посока са
          загърнатия бор и разсъблечения кестен;
завива някой някъде преди очите ми -
слушам, прилепил ухо,
                    с подробности сърцето му.

Намирам пейка,
                    тъй е при всяка есенна замисленост,
едва ли я откривам под ветропада жълт.

И до залязване и утре,
до залязване и утре
неспирно се откъсвам целият от клона
и с още топло крайче в нозете си кръжа.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.