ПОСЛЕДНА СВОБОДА

web | Стихотворения

         Зряла трева
         се размахва
         далечина
         Ясно слънце
         не се погубвай
         аз ида
         от връхната слепота

Толкова съм удрян,
не знам в кое гнездо по земята будувам;
не си помня броя на континентите.
Толкова очи са ми избождали, като се гледам -
от кой цвят съм, не виждам.
Гълтал съм толкова блещукаща кал,
изпих толкова тиня от всестранен произход

         Зряла трева
сърп изпънат
         далечина

Носил съм толкова червеи в рани; табли
с пране, портокали,
саркофази с венци с мойто си име.
Гледал съм толкова кървава живопис квадрати
                                                            кубове
цветни петна най-цветни петна помежду светлината
Влачил съм толкова дългове
                               рала
                               рикши
                               трънливи процесии.
Съзерцавал съм толкова мирни пратеници,
за душата ми пратени.
         Зряла трева,
         зряла далечина

Всичко помня,
най-първо струните на стрелата
в сърцето мое спартаково;
и по-първо: как задимя на гръдта ми
                               танкЪТ пречупен;
всичко помня аз. Забравих
кърмата ми как дъхаше,
в толкова пустини се разпилявах като глухарче.
В толкова долни места се промъквах,
изкачвах толкова водопади с горещо оръжие в ръце,
с толкова нощи го тъпках,
         толкова мрак в упор изстрелях.

         Зряла далечина
         до сърпа.

От пълното неудържимо пространство!

От пълното неудържимо пространство се сипят
последни и сетни възможности,
                                                       раста в дъжда:
златно дете
министър на свободата

последна свобода последна възможност
да се събирам умножавам разделям вливам
да се изкоренявам и да раста.

Последна
свобода
последна възможност в тая неспирна кърма:

тече лъчезарна,
                           тече неизбежна,
между две висини еднакво дълбоки
                           тече

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.