ПОЛЕ С ГОРА

web | Стихотворения

Вятър сипе вятър, а гората свети,
хоризонтът чака с езера и жито,
спят деца и влакове се дърпат горе;
обед.

Клонка, клонче от върба по пътя
се премята.

Щъркела е в своята ливада,
дебне то реката с много пясък,
с камъни и хитри риби много;
бързат.

Шарено перо върху солена люспа люспа -
към морето.

*

Разплетеното облаче
с кафявите коне
и зелевия гущер
на баира.

По целия баир, от край до край.

Две агнета отглеждат
овчаря без кавал
и суховати жаби
кипват.

Възвират, изпаряват се към бога.

Махни я тая шапка,
така и ти димиш.
Най-важната, най-величава
шапка.

*

Още е студено,
но навръх елата
ухо на бяла мечка
грейва.

Ухо на бяла мечка, гръб на слон.

Ще се окопити
моя дъх, ще пъхна
ръце във въздух
поносим.

С тях ще се браня от мухи, водя ще нося.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.