НАВЯРНО ВЕЧНО

web | Стихотворения

Навярно вечно иде краят.
Миг след миг се удължавам
          и достигам всичко,
над сънища и преумори
          трептя като усамотено,
пречистено парченце въздух -

до лакомия край на тишината,
която няма край.

                    ...войски с паунови крила,
                    тълпи с паунови пера...

По тъмните гори, по светлите скали,
посред света вървя разнообразно,
разнообразно и безсмислено -
                    ...ти грееш под стадата,
                    безсмислена трева,
               потъвам те възкръснал,
                    безсмислена река,
                ловя те благодарен,
                    безсмислен цъфнал плод
                безсмислен и единствен,
                    разгръщам те, живот...

- безсмислено и всеотдайно,
и над ръцете ми се вдига огън,
укрепнал огън, който е луна,
луна и слънце, слънце и луна,
та чак до края си ще свети то,
което няма край.
                    ...без вас, войски с паунови крила,
                    тълпи с паунови пера,
                 без теб, подпухнало от смисъл равновесие,
                    точка - едра колкото муха
в центъра на всеки телевизор...

А всичко,
и край мене и у мене,
се стяга -
          скача -
          свети -
          гърми:
                    като разхвърляни в полето вълци

                    като навързани в мъглата железа

                    като към края втурнати звезди.

Това е от непроходими мисли!
Това е от единствена любов!

Възторжена,
единствена любов, когато се нахвърлям
          да продължавам дните на това човечество,
което няма край!

                    ... и ме изпълва
                    с лазерно спокойствие...

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.