МНОГО ДЕНЕМ

web | Стихотворения

Кога се е заспало, дали е сън било,
тъмното крещи от циферблата,
тъмното - студено и мъгла.

Да затворя пак очи, и нищо.
Да лежа докрай и до начало,
да лежа до другия му край.

В тоя град и всички живи селища
хиляди по две очи затварят,
ясни ми са те съвсем в мъглата.

Но ще станем, ух - ще се умием,
ще се облечем и ще излезем
на света широк и доста ранен.

(Моят път е с пет пресечки, три завоя;
на първата мотоциклет зашлемен: Здрасти;
кондуктор после; бременна с деца към детската...

Всяка сутрин: бременна, мотоциклет, кондуктор.
Ауспухът е приплескан, тя е с бенка над устата вляво,
кондукторската е пришивана с червен конец.)

Кънтят телата ни и гълтат въздух,
почти е спортен тоя ход, но тъй се бавно мисли,
едва успяваш да измислиш арка и портал.

Там портиерът пак човърка по часовника,
моливът върху парченце вестник спи;
събуди се - запише закъснелите.

...И потича времето в бидона е осем дяла,
докато звездите се въртят и правят вятър,
докато Вселената се продължава;

докато се нажежава политиката,
докато замръзват и потеглят ледоразбивачи,
докато расте, проглежда някой континент.

(Машина до машина, всяка в чифт очи,
обхваната от двайсет пръста всяка,
моторът духа под краката, казват пеел.

Свиквай с търпение, пази се от злополука,
внимателно връзвай нишката скъсана
и - оборотите точно по нормата!

Горе ръката, вляво, вдясно,
другата пряко, опъвай парчето,
горе, отмервай, бавно, но бързо...)

Времето, Вселената, жени-мъже,
докато расте в морето пясъка,
докато обличаме България,

докато иглите се пречупват и залепват,
докато си мислиме децата,
които с осем дяла наедряха.

...Тъй се търкулва светлото зад планината,
угасват звуците, разпалват се звездите,
слабо някоя река шуми отнейде.

Тъй има песен: "На небето дремеща луна,
късче циферблат звънти и свети,
над смогнала да легне в полунощ жена."

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.