* * *

web | Стихотворения

Лети, но не е врана, или е врана, но пък не лети,
фотографира ни накичени с домашни сламки и греди
(още преди да бъде времето, надничаше над тясната ни люлка,
още преди да бъде, ни приспиваше с напев на шпора и цигулка,
помиташе дървя и храсти, паяжините по клекналия плет:
вампири, костенурки, чужди свирки криели, отровен мед),
а за децата ни попара бърка днес, попара от млекце с карфици
- по-пухкави от агнета да раснат, по-издръжливи и от птици.

- тишина с прозявка, в която хвърленото зърно ври
и блъснало капака, на хоро подкарва тилилейските гори.
- Чомолунгма: побутнеш с малкия си пръст прашинка,
а гръмката лавина запечатва всичко на епилептична снимка..
- непосилно и усилно триене на ръбести тела:
изскача първата искра и свирва в неизбродната мъгла.
- мързеливо, обиколно галене на непристъпната любима:
най-бдителна да е, и тя ребро приспиващо я има.
- кроткия следобед между палката и пламенния барабан:
опъва кожата си кожaта, побрала би дори хипопотам.
- вдигнатия крайник на хрътката с език прехапал:
градуса нетърпелив свисти под стегнатия клапан.
          - ясната роса, настръхналия девствен сняг:
окото ще налучка кода на спасителния враг.

- облака сърнеподобен: зад тюла хлопат стръв, и жажда.
- аудиенцията: с маслиново листо подскокването се пребражда.
- въпросителния знак, прогонен от поета храбролик.
- гърбавия мост, на който стъпи танкът преди миг.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.