КЪСЧЕ ОТ ПОЕМА

web | Стихотворения

В стаята се лее сребро:
          палавите юнски лъчи
          се препъват в пауновото перо
          над игленика с цветни конци.

Пресеква за секунда-две потока,
юрнал се накъм вратата:
          след осемте държавни часа
          мама се завръща,
родила петстотин килограма мокра хартия,
тя пада в кревата, споделя гърбом:
- С десет тона набихме останалите бригади!
- Здравей, мамо.
- Трисменната работа е най-ефективна за обществения прогрес!
- Здравей, мамо.
- Нощната смяна е особено ефективна!
- Здравей, мамо!
- Млечния път подскочи, лепна се на трансмисията!
- О, мамо?
Разля се из цеха, закипя над моторите, като хиляда
овце да ни бяха на посещение!
- Почивай, мамо...
Гордей се, синко, майка ти на гръб пренася позицията
в битката между системите!
(- Аз, мамо, изчетох всички очерци и стихове в днешните
и утрешните вестници, последните и бъдещи списания, всяка
удивителна, удивителна без въпросителна, но с многоточие,
изчух пламналите се поети, възхитени от вродения
си усет...) Но

мама е заспала, почти е сребърна и млечна.
Глухарчето
тържествено лети,
глухарчето
на нейната душа,
отскубнало се от поемата,
лети,
ей с такива светнали очи превзема всички
небесно-земни висоти.

Затуй и питам:
Не може ли по-тихо, цветове, да светите?
По-леко, облаци, да лющите светкавици?
Какво трещи накрай света,
накрай света,
на мама до леглото?
Какво? Или пък преминава
на Историята
колелото?

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.