КОГАТО СЕ СЪБУДИШ

web | Стихотворения

Изскача топката безкрайна
от синя до гореща.
Между мене и небето
на тавана тътнат вещи.

В ливадата се мият мравки,
разтърсват се коне.
По балконите трепери
капнало пране.
(Като си помисля само колко дълъг бе сънят,
глобуса прорязал в точка срещу моето чело;
колко тичах и се връщах, колко мрак и страх отвъд
- там, до мене там, дали и тялото ми е било?
По връх опожарен да лазиш,
в гроб да влизаш и излизаш,
в джунглите да те мотаят и разплитат,
да манифестираш, пазен от пробитата си риза,
да те преброяват без ръцете,
без очите ти...)

И да съхнеш зарад разни океани и пустини,
за ония дърти джунгли, както за бащини градини;

и да вехнеш зарад двата полюса, та п за оня,
който ще се появи слънчасал на науката
върху коня...

Пред погледа на светлината,
първичен или пък третичен,
събуждам се, почти съм буден
до момиче, вече не момиче.

То ще ми народи човеци,
възседнали ракети.

О, пещерата ми се озарява, озарява, озарява,
пещерата ми се озарява, озарява,
пълни се с конфети:

сто милиона за душата,
СТО МИЛИОНА за душата,
СТО МИЛИОНА ЗА ДУШАТА!

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.