* * *

web | Стихотворения

На Георги Величков

Като мечта пълзи
мъгла около нас, харпуните й в релсите свистят, над
кърпичките и в очите; как пукат и лютят локомотивните
сълзи!

Шумлив-сантиментален,
перонът вдига свирка-показалец. Приятелю с несметен
куфар, вземи и мойта сянка с теб, поразходи я
из Италия.

Глътнала език,
върху чадъра ти ще се озърта тя, трибуни проветрени ще
прерипва (дано не я препъне някои цезар прекарутен и
велик).

Доволна, че не съществува,
край полицая морен ще се плъзва; с късмет на Пепеляшка,
с възторг на попова лъжичка-олимпийка след гондолата
ще плува.

Небоязливо ще простре
ръка неука - да укроти Везувий или да ги поведе;
най-кротката, най-лястовича катедрала-ниша за молитва
ще ти избере.

И ако късно-рано
извика нещо в теб, и в чашата кипяща балерини забълбукат
в хотела все пак жив ще се явиш, опрян на издръжливото й
рамо.

Пребита, без душа почти
ще се усеща тя, когато митничаря нос насочи, а пък ти
кажи му: В куфара витаят спомени, с израстък, спомени-
мечти!

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.