КАПКИТЕ ДЪЖД

web | Стихотворения

В памет на Васиян

Изведнъж - без суха пръст и клони,
друг въздух, друга мисъл на езика.
Дъжд тръгва, бавен като в стих на Далчев,
безброен, всяка капка дълъг миг е.

И колко много, гледам, свършек няма:
безкрайна е под плисъка реката,
тополите безкрайно се огъват
и аз не вярвам, че ще има вятър.

Аз не вярвам и дохожда вятър.
Раздяла в облаци, последни капки,
не стигат в устните си да ги вземам,
не виждам вече плисъци в реката.

Минава цяло време, за което
влагата през кожата поема,
тръгва тя надолу, все надолу,
в корена съвсем.
На слънце време.

© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet, 04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С., 1989.